— Здравейте — каза Дейв.
— Здравей, Дейв — обади се Рони. — Здравей, Парти животно. Няма да ти отнемаме много от времето, Рики, но ще е страхотно, ако си съгласен да поговорим.
Рики го изгледа.
— Да не се смрачи нещо тука изведнъж?
Дейв и Парти животното избухнаха в смях.
Рони се усмихна и кимна.
— Заради цвета на кожата ми, нали?
Смехът секна, а Рики пребледня.
— Какво казваш?
— Шегата ти — уточни Рони. — Каза го, защото съм черен, нали?
— Не знам за какво говориш — оправда се Рики. — Аз просто питах дали… светлините… дали те… аз просто…
— Няма значение — прекъсна го Рони. — Няма проблеми. Всички си имаме своите предразсъдъци.
— Ама аз нямам пердра… — Той се намръщи и се пробва отново. — Предразсъдъци.
— А и можеш да си се шегуваш за каквото пожелаеш — добави Рони. — Все пак живеем в свободна страна, нали?
— Да.
— Просто искаме да поговорим, Рики. Това е всичко. Ще разговаряш ли с нас?
— Ъм… защо?
— Защото можеш да си ни от помощ за нещо — обади се Линда.
Парти животното я зяпна.
— Циците ти са огромни!
— Да, големи са. Нещо друго да имаш да кажеш?
Парти животното поклати безмълвно глава.
Линда кимна.
— И аз така предположих. Рики, искаме да ни разкажеш за Дългия.
Имаше един филм „Американски върколак в Лондон“, където двама американци влизат в кръчма в Йоркшър и изведнъж всички замлъкват и се извръщат да ги зяпнат. Кели тъкмо го беше гледала преди няколко месеца, след като го споменаха в „Из мрачните места“. Сегашната ситуация ѝ напомни за него.
— Ще повикам полиция — обади се барманът. — Идвате отнемай къде и нарушавате спокойствието ни.
Той извади телефон, а Рони само се усмихна, наведе се напред и го взе от ръката му.
— Без ченгета — заяви той.
Очите на бармана щяха да изскочат от ярост, а в следващия миг той вече се навеждаше да вземе бухалка за бейзбол иззад бара и понечи да я размаха, когато Рони му я грабна със същата ловкост от ръцете.
— Просто искаме да поговорим — обясни спокойно Рони.
— Дръжте ги! — изрева Дейв.
Рони хвърли бухалката на пода, след което повали и Дейв при нея, докато Парти животното се нахвърляше върху Линда. Тя го препъна през бедрото си, затръшна го в земята и изви ръката му назад, докато той не изрева от болка. Рики замахна с бутилка бира към главата на Кели, а тя просто пристъпи крачка напред и заби челото си в лицето му.
Рики залитна към бара. От носа му се стичаше кръв.
Никой друг в бара не помръдваше.
— Добре тогава — обади се Рони, грабвайки Рики за ръката и повеждайки го навън.
Линда освободи хватката си над Парти животното и ги последва, а Уорик тръгна след нея с Две по петите си.
— Ей — обади се плахо барманът. — Забранено е за кучета тук.
— Съжаляваме за безпокойството — извини се Кели и подаде бейзболната бухалка на бармана, преди да последва останалите навън.
Бяха се спрели в уличката зад бара. Рики беше застанал с гръб към кофа за боклук и държеше носа си с две ръце.
— Счупи ми носа! — извика той, когато я видя.
— Не се разсейвай, Рики — нареди Рони, щракайки с пръсти. — Разкажи ни за Дългия.
— Не знам нищо за тая работа.
Рони плесна с ръка по неговите, а Рики изрева от болка.
— Носът ми! Внимавай де!
— Разкажи ни.
Рики изчака, докато болката отмине.
— Не знам нищо — каза той отново, този път с по миролюбив тон.
— Тогава какво ще кажеш ние да ти разкажем какво знаем? — обади се Линда. — Като начало знаем, че е истински. Знаем, че убива деца. Виждал ли си го?
— Никого не съм виждал. Нямам какво да ви кажа. Така сте загазили, че си нямате и идея.
— Къде можем да го намерим? — попита Кели.
Рики се засмя, въпреки стичащата се кръв.
— Не вие го намирате, тъпа кучко. Той намира вас. И по-добре се молете да не ви открие. Молете се да не ми попаднете отново и на мен.
— На теб ли? — повтори учудено Кели. — Не знам как да ти го кажа по-мило, Рики, но не си от най-страшните, ако ме разбираш.
— Все още не — отвърна той. — Но ще бъда. И няма да ви се иска да сте наоколо, когато това стане.
— На мен не ми се искаше да съм наоколо и за това сега, ама ето че съм. Така че защо не си го улесниш? Няма да те оставим на мира, докато не разберем къде да намерим Дългия. Къде си го виждал?
Той поклати глава.
— Не съм.
Рони въздъхна и изрита Рики в краката, като му ги подкоси. Рики тупна тежко на задника си и изрева, а Линда се приближи и го настъпи по лявата ръка. Рони пък притисна дясната му към земята.