— Готово — обади се Маук. — Не беше чак толкова зле, а?
Тя прокара предмишница пред очите си, а движението беше достатъчно да ги напълни отново със сълзи. Премигна и го погледна, а той седеше и се усмихваше.
— Не исках да го правя — продължи той, — но съм си предпазлив тип. Гледам, че и зъбките ти са остри. Нека да си направим взаимна услуга, какво ще кажеш? Ти няма да ме хапеш, а аз няма да разбивам тези искрящо бели перлички. Не бих искал да съсипвам прекрасната ти усмивка. Красива е, нали? Обзалагам се, че е. Усмихни ми се. Хайде. Една малка усмивчица?
Демонското в нея искаше да изръмжи, да му се изрепчи и да му отвърне саркастично, но човешкото в нея — грозната, обикновена и слабохарактерна страна просто искаше да си спести всякаква последвала болка.
Ъгълчетата на устните ѝ се повдигнаха в трепереща, жалка усмивка.
— Знаех си — изрече Маук. — Често съм се питал колко ли по-привлекателен щях да бъда, ако Астарот ме беше превърнал в демон, вместо да ме дари с онова, което си поисках. Като начало щях да бъда по-висок, нали? — Той се подсмихна и слезе от масата. — Хайде сега, малката. Сияйния демон не обича да чака.
Отне ѝ известно време, докато слезе от масата, но Амбър се изправи на треперещите си крака. Кръгът, който Маук беше посипал, беше достатъчно голям да побере и двама им.
— Лекичко, да не развалиш очертанията — предупреди Маук.
Искаше ѝ се да се извърне и да побегне, но труповете все още стояха и я наблюдаваха. Не можеше да се бие, не и със закопчани с белезници ръце и когато и най-малкото побутване щеше да я събори на земята.
Маук ѝ подаде ръка.
— Хайде, Амбър. Време е да отдадем на Дявола, каквото му се полага.
Щом Амбър направи първата си крачка, в прозореца проблеснаха светлини и черен Додж Чарджър от 1970-а спря точно пред вратата на заведението.
— По дяволите — обади се Маук, като залегна леко.
Сервитьорката запуши с ръка устата на Амбър, за да заглуши писъка ѝ на болка, докато я дърпаше назад. Останалите трупове се върнаха по местата си, а Маук застана на бара, придърпа шапката си над очите и престорено зачете менюто.
Вратата на заведението се отвори и Майло пристъпи през прага.
Висок, нахлузил сини джинси и каубойски ботуши, с тъмна риза и прошарени коси и къса брада, той беше достатъчно привлекателен, за да събере погледите на източващите врат след него хора. Но не и тази вечер. Труповете седяха изгърбени, с наведени надолу глави.
Маук се появи зад него.
— Простете, господине?
Майло се извърна в мига, в който Маук замахна. Чукът беше изминал половината път до целта си, когато изведнъж Маук замръзна на място, а очите му се ококориха широко.
Двамата мъже просто стояха неподвижно, вгледани един в друг.
Майло винаги държеше пистолета си в кобура на колана, под ризата си. Извади го и стреля за времето, в което Маук успя просто да премигне. Поразен от упор, Маук се свлече директно на земята.
Само че труповете отново се изправиха. Амбър се опита да изкрещи, да предупреди Майло, че всички вече бяха мъртви, но сервитьорката затегна хватката си. Майло отстъпи назад от тълпящите се мъртъвци, без да сваля пръста си от спусъка.
Амбър разтвори широко уста и захапа мъртвата ръка на сервитьорката. Зъбите ѝ пробиха костите с лекотата, с която преминаха и през плътта, и тя изплю пръстите ѝ, а в това време останалите трупове се нахвърляха върху Майло. Избиха оръжието от ръката му и го приклещиха, докато Елиас Маук се изправи на крака. Изумлението все още не беше напуснало лицето му.
— Ти?! — обади се той. — Ти ли си партньорът ѝ?
Майло спря да се съпротивлява за миг и загледа как почудата се разлива върху изражението на Маук.
— Чух, че си умрял — продължи убиецът. — Че най-сетне си свел глава и си приел жалката си съдба. Какво по дяволите правиш тук?! И какво правиш с нея?! Отговаряй, да му се не види!
Маук спусна чука върху главата на Майло.
— Майло! — извика Амбър, борейки се с всички сили да се освободи.
Сервитьорката я избута върху бара, забивайки гърдите ѝ в ръба му, а счупените ѝ пръсти се удариха в основата му и Амбър проплака и застина неподвижно.
— Какво? — попита намръщено Маук. — Майло ли? Така ли се наричаш вече? — Той сви рамене. — Е, име като всяко друго, предполагам.