— Не е просто загадка — поправи го Вергил. — А загадъчно убийство. Убиха съседа ми преди няколко дни. И аз бях свидетел. Убиецът е един тип на име Оскар Морено, държи магазина за техника на улица „Апълтрий“.
Линда се намръщи.
— Ама то, ъм, не е чак такава загадка, ако вече знаете кой е убиецът.
— О, ето къде е уловката обаче: не Оскар Морено го уби. Е, можеше да се каже, че е той, но беше в същото време и някой друг. По-висок и по-слаб. Със странна на вид кожа и огромна уста.
Линда извади телефона си и потърси снимката на рисунката на Дългия, която беше направила онзи ден.
— Така ли изглеждаше горе-долу?
Вергил си сложи очилата и се вгледа в телефона.
— Мда — отвърна той. — Точно това е той. Е, грубо казано.
— Дай да видя — обади се Хавиер, като се набута между тях. — Кой е този?
— Наричат го „Дългия“ — обясни Линда. — Общо взето градска легенда, или поне така се твърдеше досега.
— Да, ама не беше градска легенда онзи, който уби съседа ми — заяви Вергил. — Беше шейпшифтър. — Той вдигна предупредително ръка. — Сега, изслушайте ме, преди да ме обявите за пълен хаховец. Имам и компютър, и Хавиер знае как да го използва.
— Ходих на курсове — обясни Хавиер.
— Снощи — започна Вергил — направихме малко проучване. Относно този. Дългия, както го наричате, който извърши убийството и как, когато излизаше от къщата на съседа ми, вече се беше превърнал в Оскар Морено.
— С моето лице — доуточни Хавиер. — С абсолютно точно копие на моята физиономия.
— Точно така — съгласи се Вергил. — Беше променил външния си вид, височината, теглото си, мисля обаче, че това е всичко, което могат да изменят.
— Така пишеше и в уебсайта — кимна Хавиер.
— Да — продължи Вергил. — Шейпшифтърите могат да променят облика си, но в определени граници. Не става и дума да се превърне в пантера или нещо такова. Все пак не сме в „Менимал“.
Кели го изгледа въпросително.
— Какво е това „Менимал“?
— Сериал, в който трябваше да участвам, но спряха от ефир, преди да заснемем епизода ми — обясни Вергил, докато приготвяше чая. — Трябваше да е нещо като завръщането ми на екрана, но какво да се прави, случват се и такива неща понякога.
— А защо е убил точно съседа ти? — попита Линда.
Вергил сви рамене.
— Робърт Снайдър си беше крадец, и то не само по мое мнение: лежеше и в затвора за това. Вероятно е откраднал нещо и от Морено, така си мисля.
— Или се е опитал — отбеляза Линда, — и е видял нещо, което не е трябвало да вижда.
Вергил отново сви рамене.
— Да, възможно е.
— А знае ли, че вие знаете? — попита Кели.
— Струва ми се, че нямаше да съм жив и пред вас днес, ако знаеше.
— Аз пък не съм напълно убедена в това — възрази тя. — Защо би избрал иначе точно облика на Хавиер? Изглежда ми като да е целял да го забележиш.
— Няма как да е знаел, че точно в този момент ще погледна през прозореца си.
— Не знам, Вергил.
— Добре де, и да знае — какво от това? Няма какво да направя по въпроса. Няма да ходя да се скрия в бункера на града я. Не така ще се справя със случващото се.
— Какво знаете за Оскар Морено? — попита Рони.
— Не много. Минавал съм стотици пъти покрай магазина му, но никога не съм влизал вътре. Живее в другия край на града на улица „Честър“. Действително имаме нещо общо с него: и двамата поначало не сме от Дезълейшън Хил. Ожени се за една вдовица след смъртта на съпруга ѝ, премести се да живее с нея и двете ѝ деца в дома ѝ и като цяло си изглежда мъж на място. Никой не е казвал лоша дума за него, когато сме се заговаряли.
Рони кимна.
— И преди сме се сблъсквали с подобна история: извратен убиец се настанява като опорен стълб в една общност. Не е нещо невиждано досега.
Хавиер изсумтя.
— А вие, деца, тогава трябва да се замислите за ново поприще, ако все се замесвате с подобни типове.
— Често обаче намираме някой, който да си заслужава усилията. Като например Остин Кук. Почти сме убедени, че Дългия го е спипал.
Вергил и Хавиер замръзнаха на място.
— Ама защо… какво ще прави с него? — обади се първи Хавиер.
Рони се поколеба.
— В крайна сметка ще го убие. Така мислим. Всяка година по това време в града изчезва безследно някое дете.
— И това е така — потвърди Вергил. — Божичко, и за всички отвличания е виновен той? Все един и същи човек? Мислех… вярвах на онова, което разправяха ченгетата. Инциденти. Бягство от вкъщи. И всички тям подобни щуротии. Вярвах, че са истина.
— Нямало е как да знаеш — увери го Кели.