— Казваш, че в крайна сметка ще го убие — обади се Хавиер. — Какво имаш предвид под „в крайна сметка“?
— Имам предвид, че няма как да знаем дали Остин вече не е мъртъв — уточни Рони. — Засега действаме с идеята, че е все още жив.
— Тоест сте се заели със спасителна мисия?
— Да, нещо такова. А като гледам, работата ни доста се улесни, щом вече знаем и къде да намерим Дългия.
— Е, и какво ще правите тогава? — попита Вергил. — Ще щурмувате мястото, въоръжени до зъби с пистолети и пушки?
— Подобен ход рядко е най-разумният — отбеляза Рони. — Безопасността на Остин е най-важният ни приоритет сега. Най-добрият вариант ще е да успеем да разберем къде е и да го измъкнем, без да се вдига много-много шум. Когато се уверим, че вече е в безопасност, можем да се върнем да довършим Оскар Морено. Вие двамата дали имате представа къде изобщо бил могъл да държи Остин?
— Никаква, съжалявам — отвърна Вергил. — Макар че ме съмнява да го е отвел у дома при семейството си. Има си обаче магазина за техника. Аз лично винаги пазарувам от този на главната, много по-голям е. А всеки път като минавам покрай неговия, ми изглежда пуст.
— Тоест, ако му се наложеше да скрие някъде едно дете.
Вергил сви рамене.
— Възможно е, не знам. Какво ще правите обаче, ако ви хване, докато душите наоколо? Ако наистина е шейпшифтър, както предполагаме, може да се окаже голям трън в задника. Доколкото прочетох, шейпшифтърите не умират никак лесно.
— Ще намерим начин — отвърна Рони. — Винаги сме намирали.
— Да, понякога — кимна Уорик.
21
Изядоха си обяда и някакъв цивилен дойде да отнесе съдовете и приборите. Не изглеждаше по-смутен, отколкото Луси от рогата на Амбър, но за разлика от нея не остана да си поговорят.
Изнизаха се протяжно още три часа, а на път беше и четвъртият, когато Луси се появи отново, този път заедно с Ортман. Закопчаха Амбър и Майло с белезници и ги изведоха от килиите, а вън ги качиха на джип с три реда седалки и затъмнени прозорци. Бяха настанени на средния ред. Луси се настани на шофьорското място, а Ортман се качи отзад и изчакаха няколко минути, докато се появи шериф Новак и се качи отпред при Луси. След това потеглиха към резиденцията на кмета.
Намираше се на север, доста далече от самия център на града, върху щедър горист и равнинен парцел, където откъм хълмовете се виеше пълноводна река, в която се стичаха топящите се сняг и лед. Самата сграда беше стара и внушителна, в колониален стил, с дървени подпори, просторна и разположена на два етажа. На стълбите пред входа ги посрещна мъж с лошо обгорено лице и прозрачна пластмасова маска, която да прикрие белезите му.
— Новак — изрече в поздрав мъжът, а погледът му се отмести към Майло и Амбър, като обходи рогата ѝ, без да направи коментар.
Когато вече беше доволен от наблюденията си, изръмжа нещо и се извърна, повеждайки ги към къщата през изкусно инкрустирана с орнаменти врата. Новак го следваше плътно по петите, а след него вървяха Амбър и Майло. Останалите двама от ченгетата идваха след тях.
Преминаха покрай централното стълбище, което се понасяше като ангелски криле към втория етаж, след което мъжът с изгорялото лице ги прекара през двойка двукрили врати, отвеждащи към приемна зала с огромни прозорци, през които се откриваше гледка към залеза и реката, която прорязваше високите хълмове. С лице към един от прозорците стоеше възрастен мъж със скръстени на гърба ръце. Вероятно беше чакал през цялото време, докато се появят, тъкмо в тази поза. И по всичко си личеше, че е гадняр.
Възрастният мъж се обърна към тях. Изглеждаше като да е бил висок на младини, но да се е смалил с годините. Белите му коси оредяваха и бяха сплъстени около ушите, но всичко останало у него излъчваше чистота и спретнатост. Беше облечен с костюм със сако и елек, а в най-горния джоб имаше сгъната носна кърпичка. Носеше дребни очила.
— Кмете Йеспер — обърна се към него Новак, пристъпвайки да го поздрави.
Йеспер се здрависа по политически с него: стискайки дланта му с една ръка, докато с другата бе подхванал лакътя му отдолу.
— Шерифе — отвърна на поздрава Йеспер, — добре сте ми дошъл. Полицай Торнтън, полицай Ортман, радвам се да ви видя отново.
— Удоволствието е наше, кмете — отвърна Луси, а Ортман кимна уважително.
Новак се отдръпна леко встрани, за да може Йеспер да огледа добре Амбър и Майло.
— А това са и нашите посетители — отбеляза кметът. — Господин Себастиан, и вие също сте демон, нали така?
Майло не отговори, а Йеспер се подсмихна.
— Ще приема мълчанието ви за потвърждение. Какво ще кажете тогава да пропуснем формалните глупости и да преминем направо към въпросите и отговорите, а? Какво ви предложи той?