Амбър го погледна с раздразнение.
— Какво ни е предложил кой?
Йеспер поклати глава.
— Не, не, нали се разбрахме да го пропуснем това, не ме ли чу? Не се разрешава отбягването на въпросите ми.
— Не отбягвам нищо — отвърна Амбър. — За кого говорите?
— Ще е най-добре да ни съдействаш — заяви Новак.
— Опитвам се — оправда се Амбър. — И ви казвам: никой не ни е предлагал нищо. Изглежда си мислите, че сме тук поради някаква конкретна причина, а ние всъщност просто си плюхме на петите в опита да се измъкнем от онези на моторите.
— Адските хрътки — потвърди Йеспер.
Знаеше за тях. Разбира се, че ще знае за тях.
— Точно така — отвърна Амбър.
— Значи бягате от тях, казваш? Сигурна ли си, че не работите с тях?
Тя се намръщи.
— Какво?! Не, за бога, не. Че защо ни е да работим с тях? Не разбирам изобщо какво искате да чуете. За какво си мислите, че сме дошли тук?
— Знам със сигурност за какво сте дошли тук — заяви Йеспер. — Дошли сте, за да ме убиете.
Тя го изгледа с ококорени очи. Единственият отговор, който ѝ се изплъзна от устата, беше:
— Не, не сме.
— Какво ви предложи той? А? Какво ще получите, за да ме убиете?
— Съвсем сериозно — настояваше Амбър, — не сме тук, за да ви убием. Дори не бяхме чували за вас преди няколко часа. Казаха ни, че вероятно в този град ще можем да се укрием от Хрътките. Това е единствената причина, поради която сме тук.
— А ти имаш нещо общо с бариерата — заяви Майло.
Йеспер го изгледа, но не отговори.
— Тя държи Хрътките вън от града — продължи Майло. — Както предполагам възпира и Сияйния демон. Криеш се от него, точно както нас.
— Наистина ли? — Амбър погледна възрастния мъж въпросително. — Но това е страхотно! Значи ще можем да се съюзим срещу него!
— Не ми е притрябвала вашата помощ, за да ги държа настрана — заяви Йеспер.
— Но всички сме от един отбор!
Мъжът с изгорялото лице се подсмихна под маската си.
— Не бих казал — заяви Йеспер. — Бариерата държи Астарот и представителите му вън от града, но нищо не му пречи да изпрати някои от дребните си демони или убийци, за да ми прережат гърлото.
— Не ни е изпращал, кълна се.
Йеспер я изгледа изпитателно.
— А какви бяха условията на сделката ти с него, за да се сдобиеш с този си вид?
— Не съм такава заради някаква сделка — обясни тя. — Родителите ми, виж, те са се договаряли с него, но аз съм родена така.
— Хмм. Интересно. Тогава какво толкова си направила, за да го ядосаш така, че чак да изпрати Хрътките след теб?
— Аз… аз го измамих.
По устните на Йеспер се разля усмивка.
— Така ли било.
— Не сме ти врагове. Можем да бъдем съюзници, ако си съгласен.
Йеспер се извърна и отново пристъпи с лице към прозореца, скръстил ръце на гърба си.
— Защо? Какво предлагаш? По какъв начин изобщо би могла да си ми от полза? Привлекли сте Хрътките до Дезълейшън Хил. Позволихте на Астарот да отправи взора си отново към мен след толкова много години. Не сме и никога не бихме могли да бъдем съюзници. Не сте добре дошли тук.
— Но… никъде другаде не сме в безопасност.
— В Дезълейшън Хил също не е безопасно. Не и за вас.
— И какво ще направиш? — попита Амбър. — Ще ни предадеш на Хрътките ли? Това си е като да ни изпратиш на сигурна смърт.
Йеспер поклати глава.
— Не ми влиза в работата какво ще правят с вас.
— Глупости — възрази Амбър. — Да ни предадеш на тях е все едно да ни убиеш.
— Не се занимавам с подобни неща — заяви Йеспер. — Тях ги оставям на шериф Новак и отличните му полицейски служители.
— Вашият отличен шериф на полицията вече уби един човек! — изрече запалено Амбър. — Застреля го точно пред очите ни!
— Филип Дагет беше сериен убиец — подхвърли отегчено Новак.
Йеспер махна с ръка.
— Не се занимавам с подобни неща — повтори той. — Полицията в града ми се грижи за нещастните случаи. Аз съсредоточавам силите си върху управлението на града.
— А ти какво си направил? — попита Майло със спокоен тон.
Йеспер се извърна да го погледне.
— Вече знаеш защо Сияйния демон е по петите ни — продължи Майло, — но защо е погнал и теб? Какво си направил?
— Наистина ли искаш да знаеш, господин Себастиан? Тогава първо ти отговори на въпроса ми: ти също си демон, нали?
Майло не отвърна нищо, но след миг се преобрази, а Йеспер побърза да се приближи, за да го огледа с ококорени очи.