— Брей, брей… не си от неговите май, а? Демоните на Астарот са червени и красиви, но ти… ти си като самата нощ, и си прекрасен. Демориел, ако не греша?
Майло не отговори. От червените му очи се вдигаше пара.
Йеспер кимна като че ли на себе си.
— Несъмнено, работа на Демориел. Имаш и кола, нали?
— Конфискувахме я — заяви Новак. — Все още не сме я претърсили обаче.
— На ваше място бих внимавал много — заяви Йеспер. — Демориел обикновено сключва сделките си с хора с коне или карети, а в днешни дни и с коли. А животните или машините са обвързани с демоните. Бих се обзаложил, че колата на господин Себастиан крие една-две злокобни изненади. Най-интересното обаче е, че съм чел, че Демориел подбира страшно внимателно онези, които да възнагради със сила. Какво толкова го привлече у теб, господин Себастиан?
— Не това беше въпросът ти обаче — обади се Амбър. — Попита го дали е демон. Той ти отговори. Сега е твой ред да отговориш.
Йеспер отклони неохотно поглед от Майло, за да изгледа многозначително Амбър, преди да се подсмихне отново.
— Така да бъде, така да бъде. Все пак съм човек, който държи на думата си. Господа полицаи, бихте ли могли да ни оставите насаме с гостите ни?
Луси и Ортман прикриха съвършено недоумението си, кимнаха и пристъпиха към вратата. Когато двамата излязоха и в приемната останаха единствено Амбър и Майло, изправени пред Йеспер, Новак и изгорелия мъж, Йеспер продължи:
— Знаете ли, че тези земи не винаги са били част от Америка? Когато съм се родил тук, територията била под владението на Русия. Става дума за преди почти триста години.
Амбър нямаше намерение да се впечатлява от възрастта му.
— Времената тогава бяха тежки — разказваше Йеспер. — Ако се помъчите, вероятно можете да си представите. Родих се в бедност и прекарах живота си в опити да издрапам от положението си. И точно когато съдбата започна да ми се усмихва, осъзнах, че вече съм човек на възраст. Животът ми, преминал в трудности и горчивина, почти бе стигнал своя край.
— Затова си сключил сделка със Сияйния демон да удължи живота ти — прекъсна го Амбър, — а впоследствие нещо се е объркало.
Йеспер се усмихна.
— Мислиш си, че знаеш много, но това не е и малка част от реалността, млада госпожице. Но да, една от целите ми беше тъкмо тази. И така преди малко повече от двеста години призовах Сияйните демони.
Амбър го изгледа изпод вежди.
— Демони, в множествено число?
Йеспер кимна.
— Братя, доколкото разбрах. Астарот и Набериус. Явих се пред тях и се споразумяхме. Съгласиха се да ме възнаградят със сила и успехи и още сто години живот, като упоменаха и своята цена.
— Която беше?
— Жертвоприношение.
— На душа?
По лицето на Йеспер за първи път се прокрадна смущение.
— Обикновено искат души — продължи Амбър. — Така поне са ми казвали. Е, колко души точно искаха?
Йеспер отклони поглед.
— По една на година, докато изтече договорката ни.
Майло се върна на предишния въпрос.
— Е, кой реши тогава, господин кмете, че трябва да бъдат душите на деца?
Някаква част от Амбър осъзнаваше колко ужасно бе това, но някак не успя да надигне гнева у нея. Не я беше грижа. С рогата на главата си като че ли се наслаждаваше прекалено много на смущението, изписано по лицето на Йеспер, та да се ядоса по някакъв начин.
— Предполагам, че по-скоро е било въпрос на необходимост от практична гледна точка — подхвърли Майло. — Човек на твоята възраст не би могъл да си набелязва такива хора, които биха могли да се съпротивляват физически. Нека си го признаем — по-лесно е да убиеш едно дете.
— Вярно ли е? — попита Амбър. — Съгласил си се да убиваш по едно дете на година в продължение на сто години? Уау. На това му се казва отдаденост, господин кмете. Поквареността ви е впечатляваща.
— Не смей да ми се подиграваш — предупреди Йеспер.
— Честно казано, от едно чудовище към друго: добра работа!
Изведнъж Новак се озова плътно до нея и пистолетът му издрънча в слепоочието ѝ. На Амбър ѝ се зави свят и тя падна на едно коляно.
— Не съм никакво чудовище! — изкрещя отбранително Йеспер. — Бях уплашен! Не исках да умирам и се страхувах, така че да — съгласих се. Но вече не съм такъв човек.
— Щом казваш — заяви Амбър, отправяйки кръвнишки поглед на Новак, след което отново погледна към Йеспер. — А какво стана, нали договорът ви е бил за сто години, а вече са изминали двеста?
Йеспер се поуспокои, преди да отговори.
— Набериус ми се яви пет години, преди да изтече договорът — този път беше сам. Предложи ми да удвоим срока на договора ни, ако му помогна да вкараме в капан брат му.