— Ако просто ни изхвърлите от града, Астарот ще ни убие — изрече Майло.
Новак не му обърна внимание.
— Моля ви — обади се Амбър, навеждайки се леко напред. — Поне ни дайте шанс да се защитим. Свалете ни белезниците.
— Сядай долу — предупреди я Луси.
— Шериф Новак, моля ви.
— Сядай долу ти казах! — сопна се Луси.
Амбър се облегна на седалката. Белезниците прорязваха китките ѝ.
Джипът отби до патрулката. Очакваше ги ченге, същият тип, когото бяха срещнали предната вечер. Отбиха и постояха мълчаливо известно време, достатъчно дълго, та Амбър да се обнадежди, че Новак ще промени решението си.
— Да приключваме с тази работа — каза накрая Новак и вратите на джипа се отвориха.
Полицай Дънкан издърпа Амбър в студената нощ. Тя не се опита да се съпротивлява, докато я отвеждаше право към Хрътките. Нямаше смисъл.
Хрътките чакаха отвъд невидимата бариера. Не помръдваха. Не промълвиха и думичка. Просто стояха там с наболи бради и слънчеви очила, дори по това време на деня, когато мракът се спускаше главоломно над тях. Кротуваха в мълчание. В очакване.
Дънкан стискаше здраво. Амбър можеше да се отскубне от него, ако се преобразеше и си счупеше китките, но пък на него му трябваше просто едно леко побутване и тя щеше да полети в обятията на Хрътките. Новак вървеше от другата ѝ страна, а до него идваше Майло, приклещен между Ортман и Луси.
Новак огледа всеки един от Хрътките и те отвърнаха на погледа му. Секундите се влачеха: десет, петнайсет.
Новак се изсмя сухо и поклати глава.
— Ех, колко жалко — изрече той най-сетне към един от Хрътките, застанал точно пред него. — Щях да ви ги предам, съвсем сериозното намерение имах да го сторя. Само да не изглеждахте така самодоволно от тази работа.
Хрътките запазиха неразгадаемите си изражения и не предприеха нищо, когато Новак се извърна към Луси.
— Отведете ги обратно в колата — нареди той. — И ги пуснете някъде другаде по границата на града. Вие си решете къде.
— Наистина ли, шерифе?
— Не виждам причина да улесняваме работата на палетата на Астарот — изрече Новак и отново се обърна към Хрътката. — Ще ви се наложи да поджафкате за вечерята си, кученца.
В следващия миг вече издърпваха Амбър обратно към джипа. Дънкан отвори вратата и направо я хвърли отново вътре, а Майло беше натикан откъм отсрещната страна. Луси скочи зад волана, а Ортман се настани до нея, когато тя запали двигателя и направи обратен завой, разпръсквайки камъчета и вдигайки прах наоколо. Амбър извърна поглед към Хрътките, които сега се качваха на моторите си и се подготвяха за преследване.
— Бихте могли да ни оставите при нашата кола — предложи Майло. — Така ще ги изведем далече оттук.
Луси не му отговори. Стиснала здраво волана, тя ги прекара през покрайнините на Дезълейшън Хил с главоломна скорост, като прекършваше клони по пътя си и едвам не свали окачването на джипа. Светлината от фаровете, движещи се по периметъра на града вече се открояваше само в далечината.
Встрани от тях се откри тесен път и те завиха рязко по него, а Амбър се блъсна силно в Майло до нея. Опитаха да се поизправят, но в следващия миг Амбър полетя на другата страна и удари главата си в прозореца. Луси изключи фаровете на джипа и отпусна газта, а дърветата покрай тях се размиха на фона на нощното небе.
Не след дълго Луси натисна спирачката, а Амбър изруга, като се свлече почти изцяло от седалката си. В следващия миг вратата вече беше отворена и Ортман я издърпваше навън.
— Вървете — изрече той. — Бягайте!
Тя се освободи от хватката му и се огледа в опит да се ориентира в новата обстановка. Луси я хвана за ръка и я заведе при Майло. Посочи и на двама им един дънер пред тях и обясни:
— Ето там минава границата, така че по-добре да се затичате.
Майло я погледна.
— Дай ми ключовете, дай ни възможността да избягаме с колата.
— Най-добре вече да бягате.
— Дай ни поне шанса да се бием, да му се не види!
— Бягайте ви казвам — повтори Луси и извади пушка от джипа. — Ако забележим, че се опитате да се върнете назад, ще ви застреляме в краката.
Вече се чуваше. Шумът от двигател на мотоциклет.
— На практика ни изпращате да умрем — заяви Амбър.
Луси се обърна към Ортман:
— Карай до края на фермата с воденицата — нареди тя, — с включени дълги светлини. Ако трябва, пусни и сирената. Нека Хрътките тръгнат по теб.
— Заемам се — отвърна Ортман, качи се на джипа, запали фаровете и потегли с пълна газ.