Труповете изправиха Майло. Струйка кръв се стече изпод косите му и надолу по линията на скулата му, та чак до стиснатите му челюсти. Погледът му беше ясен, без следа от замайване или сътресение и беше изцяло съсредоточен върху Маук, който беше стъпил с един крак в посипания от него кръг от черен прах.
Очите на Амбър се спряха върху кутията цигари на бара и сребристата запалка, която лежеше до тях. Тя избута с гръб сервитьорката, колкото да може да повдигне ръце нагоре. Трупът отвърна с още по-силен натиск, но Амбър вече беше успяла да стисне запалката между двете си длани и я поднесе към устата си. Стисна с устни капачето и го отвори.
— Остарял си — говореше Маук на Майло. — Вече ти се мяркат сиви коси. Трябваше да направиш като мен — първо трябваше да умреш. Така спираш да старееш и можеш да останеш млад и красив завинаги. Като мен. — Той се засмя.
Амбър наклони запалката, като притисна колелцето към плота на бара, спомняйки си за всички истории, които беше слушала, за това как палят от първия път и всеки един път и изпъна рязко ръце нагоре. Назъбеното колелце се завъртя, запали искра и от запалката лумна огън.
Тя я постави внимателно върху бара.
— Няма да лъжа, че се радвам да те видя — продължи Маук. — Всъщност не. Но е хубаво, че си тук. Инструкциите ми бяха следните: доставянето на спътника на момичето демон не е задължително. Тоест не е необходимо да те включвам към пакета, ако не ми се иска. Така че мога да те убия още тук и сега. Мога да ти смеля мозъка. Как ти се струва това, темерутски кучи сине? Дали така ще те накарам да проявиш някаква емоция? Или пък може би ето така: ще си отделя достатъчно време да счупя всяка кост в тялото ти, преди да те избавя от мъките, или пък ако започнеш да молиш за милост, ще приключа бързо-бързо с теб. Е, какво предпочиташ? Ще ме оставиш ли да те убия бавно, или ще молиш добрия си стар приятел Елиас за по-бърза смърт?
— Ами… — най-сетне Майло проговори. — Много неудобна работа.
— Как така?
— Нямам никаква представа кой си.
Маук се изсмя.
— Глупости.
— Говоря сериозно — отвърна Майло. — Трябва ли да си те спомням? Имам усещането, че трябва, но…
— Добре, сега ме обърка — прекъсна го Маук. — Лъжеш, за да отложиш неизбежното, или си решен да се държиш като задник докрай?
Майло сви рамене, с което само ядоса Маук още повече. Вдигнал чука, готов да замахне, Маук изрече:
— Ще се опиташ ли да си ме спомниш, или просто да продължа с разцепването на черепа ти? За мен е все едно, приятелче. Изведнъж любопитството ми за това как си се озовал в сегашното си положение се изпари до абсолютната нула.
— Винаги ли си бил толкова приказлив? — попита Майло. — Мисля, че все щях да запомня някой, който говори толкова много.
Маук присви устни.
— Ще се насладя на убийството ти.
Амбър стисна зъби, извъртя се и заби рамо в мъртвата сервитьорка. От удара ръцете ѝ се разтърсиха до китките, което я накара да проплаче от болка, но тя използва силата на това усещане, за да изрита трупа в коляното. Сервитьорката залитна и освободи Амбър от хватката си.
— Някой да я хване! — извика Маук, но Амбър вече обвиваше длани около запалката и усети докосването на пламъка ѝ върху плътта си, а когато труповете се приближиха опасно близо, тя я пусна на пода и плъзна, запращайки я напред. Щом огънят срещна кръга, черният прах лумна в сини пламъци и преди Маук дори да успее да сведе поглед, кръгът се задейства.
— Ох, по дяв… — беше всичко, което успя да изрече, преди да изчезне в пламъците.
Свободни от влиянието му, труповете се свлякоха на пода. Майло се изправи. Развали очертанията на кръга с ботуша си и огънят угасна.
След това побърза да отиде при Амбър и ѝ помогна да се изправи. Вгледа се в окървавените ѝ и разкривени пръсти.
— Господи — прошепна той.
Тя се отпусна към него и той я задържа.
— Не се чувствам много добре — промърмори тя.
— Ще те заведа на лекар — отвърна той. — Но първо ще трябва да се преобразиш обратно.
— Не, не, ще боли прекалено много.
— Нямаме друг избор, съжалявам.
— Ще се излекувам. Сама ще си се излекувам.
— Костите на пръстите ти трябва да се наместят. Ако ги оставим така, ще зараснат накриво. Трябва ни лекар, който да го свърши правилно. Съжалявам, ще трябва да се насилиш.
Тя се опита да продължи да спори, но думите вече не излизаха от устата ѝ. Майло беше прав. Знаеше, че е.
Преобрази се. Самата промяна, свиването на всички кости в тялото ѝ, счупени и здрави, я принуди да изпищи.
Но истинската болка дойде след това. Непотискана от демонския ѝ облик, тя я заля внезапно и замъгли погледа ѝ. Светът се завъртя, но вместо да падне на земята, тя усети как нещо я повдига във въздуха. Последното нещо, което си спомняше, преди да изгуби съзнание, бе как Майло я носи на ръце към болницата.