Луси извади малко ключе от джоба си и го тикна в ръцете на Амбър.
— А сега вървете — нареди тя. — Веднага.
Майло се затича, а Амбър го последва. В мига, в който преминаха линията отвъд дънера, онзи инстинктивен порив да се преобрази напусна напълно тялото ѝ. Тичаха с всички сили към дърветата пред тях и едва успяха да се скрият точно в мига, в който един от Хрътките профуча покрай тях, засилил се след полицейския джип.
Амбър се загледа след него, след което се обърна към Майло. Той вече беше продължил напред и тя бързо го изгуби от поглед в мрака.
— Майло! — прошепна тя и се затича след него. — Майло, почакай!
Майло спря за миг, докато я изчака да се приближи и използва времето да приклекне и прехвърли веригата на белезниците под краката си, така че ръцете му да са пред него. Тръгна напред, преди тя да успее да го стигне.
— Тя ми даде ключовете — изрече Амбър. — Почакай малко.
— Отвъд бариерата сме — отвърна той, без да се обръща да я погледне. — Което означава, че могат да те надушат отново във всеки момент. Онова ченге с колата няма да успее да заблуди Хрътката за прекалено дълго.
И сякаш за да докаже правотата на думите му, се дочу ревът на мотора на Хрътката, приближаващ отново към тях. Последваха я и останалите мотоциклети, задаващи се някъде пред тях. През дърветата се процедиха светлините на фаровете им.
— По дяволите — прошепна Амбър.
Ускориха крачка.
Един от мотоциклетите беше наблизо. Много близо до тях. Земята под краката им се превръщаше в пелена от мрак и Амбър едва не се строполи на няколко пъти, препъвайки се в корени, дървени трупи, лиани или камъни, но продължаваше да тича и да ускорява бяг все повече, докато моторът се приближаваше, но с изключен фар, така че да е невъзможно да разберат къде точно се намира, тъй като звуците отекваха все по-гръмко около тях сега. В следващия миг се озова на пътя точно в мига, в който един мотор се вряза в Майло и го запрати във въздуха.
— Майло! — извика тя, а Хрътката наби спирачки и зави на сто и осемдесет градуса в облак прах, включвайки светлините на мотоциклета, а Амбър побърза да приклекне обратно, преди да я забележи.
Майло се изтърколи и спря неподвижно на пътя, а Хрътката се приближи бавно с мотора си към него. Амбър наблюдаваше как Майло се поизправя на лакти и се опитва да положи колене на земята. Хрътката го подмина леко и спря, като подпря мотора на стъпенката му и слезе от него. Носеше верига в ръце, и то доста тежка, и я въртеше. Майло застана на едно коляно, тъкмо когато Хрътката стовари веригата в слепоочието му.
Още една Хрътка се появи с рев на мотор, а Амбър се присви сред дърветата, докато онзи оглеждаше мрака около тях на светлината на фара. Тя отново вдигна поглед, когато сметна, че е безопасно. Онзи заобиколи първия, който през това време вече беше закачил веригата на белезниците на Майло, и изчезна. Останалият с веригата закачи другия ѝ край на мотора си и го възседна.
— Не… — прошепна Амбър.
Моторът изрева и се изстреля напред, веригата се опъна и завлече Майло след себе си. Амбър не можа да издържи. Изскочи от скривалището си и изпищя, но Майло вече беше потънал в мрака.
Тя стоеше неподвижно, а мислите ѝ потънаха в ужасен хаос. Задните светлини на мотоциклета потънаха в нощта отвъд завоя. Пътят се виеше. Тоест, ако извадеше късмет…
Тя се хвърли наляво и затича през дърветата, а обувките ѝ не спираха да се хлъзгат по лекия склон. В демонския си вид сигурно щеше да преодолее това дребно хълмче без никакви проблеми, но тя си каза, че няма да позволи на вродените си слабости да я спрат. Не и този път.
Стигна върха му и излезе отново на пътя точно когато първият, потеглил преди малко, премина. Тя приклекна задъхана в мрака и зачака. И какво точно щеше да направи? Какво, по дяволите, си мислеше, че може да стори? Ако се преобразеше, щеше да си счупи проклетите китки, а тогава с какво точно щеше да е полезна на Майло?
Усети ключа, дребен и замръзнал, в потните си длани. Успя да го задържи здраво и започна да търси ключалката, тропайки с него по белезниците.
— Хайде де — изрева тя на себе си. — Хайде, безполезно дребно такова.
Вторият се приближаваше с висока скорост. Амбър различи Майло зад него, лашкащ се на веригата. От триенето по пътя ризата му беше разкъсана, а дънките, долните му гащи и обувките му се бяха смъкнали. Целият в кръв, той беше покъртителна гледка.
Ключът влезе в ключалката и Амбър почувства прилив на надежда в гърдите си. Хрътката премина точно до мястото, където тя беше приклекнала, все така влачейки Майло след себе си.