Амбър задържа ръцете си близо една до друга, като внимаваше ключът да не се плъзне от ключалката, прекоси пътя и се затича по следващия хълм. Краката ѝ горяха и крещяха да спре, но тя продължаваше да се изкачва, доловила рева и на останалите мотоциклети, приближаващи се от всички посоки. Явно усещаха, че е наблизо, но ако можеха и да определят точното ѝ местоположение, едва ли щеше да успее да остане така дълго далеч от погледите им.
Идваха отдолу и се изкачваха по завоите, за да се присъединят към останалите двама. Хълмът се изравни и Амбър приклекна, пое си три дълбоки глътки въздух, разтърси крака и продължи да тича в мрака от дърво към дърво.
Хрътките се бяха отклонили от пътя, струпвайки се на широка равна поляна насред гората. Тя остана встрани от ярката светлина, хвърляна от фаровете им, а ревът на двигателите им замаскираше непохватните ѝ крачки. Бяха слезли от моторите си. Един от тях извади болтови клещи от багажника си, а останалите се приближиха напред с вериги в ръце. Всички приклекнаха до Майло и го скриха от погледа на Амбър.
Тя се съсредоточи върху ключалката. Опита да завърти ключа, но изглеждаше заседнал. Потта се стичаше и пареше в очите ѝ. Вдигна поглед, за да види как четирима от Хрътките се връщат при мотоциклетите си и ритат стъпенките, на които се подпираха. Задните им светлини окъпаха Майло в червено сияние. Беше гол с липсващи големи парчета от кожата. Около китките и глезените му бяха завързани вериги. Хрътките закрепиха другите им краища на моторите си.
Амбър усети как всички сили напускат тялото ѝ.
Мотоциклетите се задвижиха бавно, сантиметър по сантиметър в четири различни посоки, докато веригите не се опънаха докрай. Майло беше повдигнат леко от земята. Отвори уста, за да изкрещи, но писъкът му беше заглушен от рева на двигателите им.
Петият от хрътките, онзи с „Харли“, крачеше лениво в кръг около останалите в очакване Амбър да се предаде. Ревът на двигателите отекваше още по-гръмко. Знаеха, че е наблизо. Знаеха, че ги наблюдава. И посланието им беше ясно.
Предай се, или ще разкъсаме Майло на парчета.
23
Амбър се отдръпна, хлипайки, от светлините. Пръстите ѝ трепереха, но тя завъртя отново ключа, подхвана го по-здраво и повтори.
Този път свърши работа.
Белезниците се откопчаха и освободиха лявата ѝ ръка и с въздишка тя ги избута изцяло от китките си. След това се преобрази, кожата ѝ почервеня, рогата се издължиха на главата ѝ, сълзите пресъхнаха, а на мястото на отчаянието ѝ се настани необуздан гняв.
Пръстите на ръцете ѝ се издължиха в нокти и тя скочи на най-близкото дърво и започна да се катери. Намери дебел клон и бързо пропълзя по него. Той започна обаче да се огъва под тежестта ѝ и тя скочи на друг, откъдето се залюля към трети. Продължи да се катери, докато нощта гърмеше от шума на двигателите под нея. Тя запази равновесие върху един клон и сведе поглед надолу с оголени зъби. Ако се опиташе да освободи Майло, без да се е погрижила преди това за всички Хрътки, щеше със сигурност да му подпише мигновено смъртната присъда. В същото време, ако атакуваше един, когото и да е от тях, резултатът отново щеше да бъде да го разкъсат на парчета. Тоест ѝ оставаше само един изход, една цел.
Изчака, докато премине точно под нея, и скочи. Приземи се точно до Хрътката с „Харли“, а ръцете ѝ попаднаха точно върху раменете му. Тя го издърпа и завлече назад, докато моторът му се преобърне, след което го стисна за главата и заби нокти в лицето му.
— Пуснете Майло! — изрева тя. — Свалете веригите и го освободете или ще убия на място дружката ви!
Ръмженето на двигателите притихна. Хрътките извърнаха погледи към нея.
Връхлетя я внезапната ужасна мисъл, че е възможно вече да е убила Хрътката в ръцете си, изгубвайки единствения си коз за пазарене с тях. Изглеждаше обаче, че се държи изправен със собствените си сили, макар и да не се съпротивляваше.
— Пуснете Майло! — извика тя отново.
Изминаха още няколко мига.
Ръмженето на двигателите стихна напълно. Четиримата се върнаха леко назад, така че веригите се поотпуснаха достатъчно и Майло легна на земята.
— Свалете му веригите — нареди Амбър, а Хрътките слязоха от моторите си, но не помръднаха повече. — Действайте или ще му счупя врата!
Хрътката, която беше притиснала в ръцете си, се опита да се поизправи, но тя затегна още повече захвата си и притисна устни към ухото му.
— Само да си мръднал, кълна се, че ще те убия без дори да се замислям.
В този миг Хрътката се извъртя на пети и прекърши сам врата си, като стисна с ръце Амбър над лактите. Тя изрева и отпусна хватката си и докато се опомни, Хрътката продължи да я тегли назад, макар че главата му беше извита в другата посока. Малко след това вратът му се изви с повторно гръмко изпукване и Хрътката се изправи, притискайки я към едно дърво. Амбър зърна отражението си в слънчевите му очила и изведнъж усети как по лицето ѝ се посипват трески, а наоколо отеква огнестрелен удар. Хрътката до нея се огледа точно навреме, за да се сдобие с куршум в челото. Свлече се на земята, а Амбър побърза да се отдръпне.