Последваха още изстрели, но Амбър не виждаше източника им. Един от Хрътките дори не обърна внимание на куршума, уцелил го право в гърдите. Не можа обаче да пренебрегне следващия, който попадна в главата му. Залитна назад и повлече и мотора си със себе си.
Стрелецът подобряваше точността на мерника си. След още два поредни удара в главите от Хрътките само един остана на крака. Амбър изтича и приклекна до Майло. Хрътката се хвърли към нея обаче, преди да успее да го освободи и от първата верига. Амбър загледа как се приближава, надявайки се да последва още един изстрел. Не остана разочарована. Куршумът го уцели право в челото, коленете му поддадоха и той се свлече на земята.
Амбър освободи първо краката на Майло, а след това и ръцете му. Подпъхна длани под него и го повдигна с лека въздишка. Изправи се и се извърна с Майло на ръце, подскачайки при отзвука на още един изстрел. Не беше предназначен за нея обаче — първият от Хрътките се беше изправил на крака и беше необходим още един куршум да го повали отново. Дойде ред на Хрътката най-близо до нея да се размърда. Всъщност всички се движеха. Куршумите в главите явно не бяха достатъчни да очистят тези задници.
Амбър се затича с Майло на ръце.
Още два изстрела ѝ дадоха малко предимство, но след това утихнаха. Който и да беше стрелецът, вече си беше свършил задачата и двамата с Майло отново останаха сами в битката.
Дочу шум на двигател и зърна как някакъв стар пикап преминава, тътрейки се покрай тях. Затича се след него, докато не усети почти несъществуващата струя от ауспуха му и скочи, приземявайки се приклекнала, за да запази равновесие. Пристъпи навътре в багажника, постави Майло да легне и тъкмо щеше да дръпне брезента над тях, когато ярката светлина на фарове освети мрака наоколо.
Тя изръмжа, когато две от Хрътките се отделиха от групата си и се приближиха, карайки успоредно един до друг. Единият се пресегна към мотора на другия и пое управлението над машината му, поддържайки с ръка газта. Другият се изправи на седалката като че ли се протягаше мързеливо. И двата мотоциклета приближаваха главоломно към пикапа, а изправилият се сега пристъпи в предната част на мотора си и скочи право в багажника при тях. Изправи се без проблем, а неравностите и завоите по пътя изглежда не го притесняваха ни най-малко. Моторите зад него намалиха скорост. На Амбър не ѝ оставаше друг избор.
Тя се хвърли върху него. Двамата паднаха от пикапа и се изтърколиха на пътя, като дрехите на Амбър се скъсаха при срещата с асфалта, но черните ѝ люспи я предпазиха. Ако само успееше да привлече цялото им внимание върху себе си, Майло щеше да има шанса да се измъкне невредим. Това беше и планът ѝ.
Двамата с Хрътката се изправиха на крака и тя отново му се нахвърли, но този път той залегна и я подсече през краката, поваляйки я тежко на земята. Амбър удари брадичката си в асфалта и си прехапа езика.
Май проклетият ѝ план не беше от най-добрите.
Опита да се изправи, но между лопатките ѝ се стовари ботуш с тежестта на ковашки чук.
Тя остана да лежи по лице, мъчейки се да си поеме дъх и едва бегло долавяйки звука на стържеща по земята верига. В следващия миг я повдигнаха, а веригата се затегна около врата ѝ и тя отвори рязко очи, като започна да се съпротивлява, но върху лицето ѝ се стовари юмрук, погледът ѝ се премрежи и мислите ѝ отново се замъглиха.
Падна на четири крака. Изръмжа двигател. Усещаше хлад около шията си. Защо ѝ беше така студено на врата? А, вярно.
Веригата.
Моторът потегли и набра скорост, а веригата се опъна, издърпа Амбър и я повлече по лице.
24
Пътят беше груб и неравен, размазан пред погледа ѝ, докато я влачеха по повърхността му. Твърдите люспи по лактите, бедрата и корема ѝ бяха изпъкнали още при първия досег с асфалта. Тя стискаше веригата с две ръце, за да не я удуши или да ѝ откъсне главата. Мотоциклетът набираше скорост. От маратонките и чорапите ѝ вече нямаше и следа. Чу как тениската ѝ се разкъсва и усети как дънките ѝ се протриват.