Издърпа се нагоре и се извъртя, избутвайки крака, така че да се озове влачейки се по задник. Дънките ѝ се разкъсаха, но люспите ѝ стържеха. Покриваха и стъпалата ѝ, така че тя натисна с пети към земята и се изтегли, премествайки ръце една след друга по веригата, за да се приближи до мотоциклета. Когато веригата се отпусна достатъчно, тя се задържа за нея с една ръка, а с другата успя да освободи шията си от бримката. След това се поизправи и изпъна крака, като че ли караше водни ски.
Ухили се, макар и неволно.
Хвърли бърз поглед през рамо, за да се увери, че останалите Хрътки не са зад тях, и метна веригата нагоре. Металът се уви около един клон и Амбър освободи хвата си, претъркулвайки се в храсталаците точно миг преди веригата да се опъне до краен предел. Очакваше да види как моторът се преобръща на предна гума или пък как Хрътката излита от него. Това, което не очакваше и се случи обаче, бе, че дебелият и тежък клон се прекърши като съчка и понесе по пътя след мотоциклета.
Той забави ход и направи обратен завой.
— Мамка му — изруга Амбър и се мушна сред дърветата.
Съзря в далечината фаровете на пикапа и се затича да го пресрещне. Зад нея и вече навсякъде около нея ръмжаха мотори. Препъна се и полетя напред, изправи се залитайки и продължи да тича, като излезе отново на пътя. Видя как пикапът се скрива зад следващия завой и отново се върна сред дърветата, засилвайки се надолу по склона така, че гравитацията да ѝ даде инерция. Блъскаше се в дървета и клони и падаше, препъваше се и се пльосваше по очи, но винаги се изправяше и продължаваше напред, докато не мерна пикапа да се отправя към някаква сграда. Някаква ферма.
Изскочи от прикритието на дърветата, но точно в този миг до нея изникна и един от мотоциклетите. Хрътката замахна, за да я улови за рамото, но ръката му увисна във въздуха. Амбър се наведе и плъзна по мокра трева, свличайки се надолу по спускащ се склон. Дочу как мотоциклетът се разбива, докато се търкаляше, но дори това не ѝ донесе усещане за победа, тъй като надолу по склона към нея летеше някаква черна фигура.
Амбър се сниши, претърколи и скочи на крака. Трябваше да стигне до фермата. Да влезе вътре и да намери оръжие. Хрътката ѝ дишаше във врата. Излезе от тревните пространства и затича по пръст. Стъпките на преследвача ѝ бяха тежки, но бързи. Прекалено бързи. Настигаше я. Щеше да я спипа всеки миг.
Хрътката закачи с ръка якето ѝ и Амбър скочи, позволявайки на инерцията си в този миг да я изтласка напред, докато се извърташе. Докато още беше във въздуха, тя замахна да го одере през лицето, но в същия момент усети разтърсване в тялото си и осъзна, че е преминала отвъд бариерата, отново в града. Хрътката срещна преградата и като че цялото му тяло се разтресе, сблъскало се с невидима стена: слънчевите му очила се счупиха и той залитна назад, стоварвайки се на земята.
Амбър се претърколи и застана на колене. Поемайки си дъх на големи глътки, тя се ухили, изправи се и зад сигурността на невидимата стена му показа среден пръст.
Хрътката стана на крака. В очите му гореше същото оранжево сияние, което излъчваше и Сияйния демон. Усмивката на Амбър се изпари. Хрътката извади нов чифт слънчеви очила от якето си и ги сложи. Амбър заотстъпва назад, след което се извърна и се затича към фермата.
Сля се със сенките и когато зави покрай ъгъла на сградата, видя как един възрастен мъж се е качил отзад в пикапа и се пресяга да издърпа брезента от тялото на Майло. Не се беше преобразил при преминаването през бариерата. Амбър не смееше и да се замисля какво можеше да означава това за останалите в него сили, но знаеше, че не е на добре.
Тя си върна човешкия вид и закопча якето си догоре. Блузата ѝ беше разкъсана. Дънките ѝ също бяха съдрани, особено около задника ѝ, но нямаше много-много какво да направи по въпроса.
Но този възрастен мъж. Амбър го познаваше. Беше същият, който ѝ помогна да нареже закуската ѝ преди няколко дни. Как се казваше… как. Беше ѝ казал името си, но тя не го помнеше… какво беше проклетото име…
— Бенджамин? — изрече накрая неуверено тя, а той се извърна с ококорени очи. Тя вдигна ръце пред себе си и се появи от мрака. — Бенджамин, разговаряхме преди няколко дни. В „Бърза закуска при Дани“? Казвам се Амбър, а това е Майло.
Изминаха няколко дълги мига, в които Бенджамин не промълви и дума. След това обаче разтърси глава.
— Не бива да се забърквам в тая работа.
— Не искам и да те забърквам — побърза да го увери Амбър. — Просто трябваше да избягаме на всяка цена. Видя онези на моторите, нали?
— Не е моя работа.
— Бенджамин, приятелят ми е много лошо ранен. Погледни го. Той умира.