— Не съм добър човек — прекъсна я рязко Бенджамин. — Просто искам да ме оставят на мира. През целия ми живот си живея спокойно и безконфликтно и нямам желанието това да се променя сега. Ще ви откарам до центъра на града, но след това, моля те, моля те да не ме търсиш повече.
25
Магазинът за техника на Оскар Морено беше отворен до късно във вторник вечер.
Кели седеше на топло в минивана с останалите, където Две хъркаше и пърдеше отзад на възглавниците и откъдето наблюдаваха непрекъснатия поток от клиенти, влизащи вътре с кеш в портфейлите си и излизащи оттам с чукове, пирони, бормашини и парчета шперплат. Следната картина се наблюдаваше повсеместно: магазини и заведения пускаха кепенците си и заковаваха прозорците с дъски, а фасадите на къщите се подсилваха. Като че ли целият град се подготвяше за буря. Или за война. А може би и за двете.
Най-накрая, малко след полунощ се появи и самият Морено. Групичката се вгледа учудено в по-младата — добре де много по-младата, версия на Хавиер Санторум, която заключваше магазина.
— Шантава работа — отбеляза Уорик. — Изглежда точно както Коварния от сериала едно време. Дори като самия Хавиер, ако щете. Косата му е различна, но… леле. Спомените се завръщат.
— Можем да го спипаме още сега — предложи Кели. — Четиримата все ще се справим, нали?
— Никога преди не сме си имали работа с шейпшифтър — отбеляза Линда, без да сваля поглед от Морено. — Дори не познавам някого, който да си е имал вземане-даване с такъв.
— Ама дори срещу всички нас?
Рони поклати глава.
— Не се хвърляме в каквото и да е неподготвени. Никога. Така само ще си загинем. А и освен това не сме дошли тук за него, а за Остин.
Морено се качи в колата си — спретнат, практичен Приъс, и потегли. Изчакаха минута-две, за да се уверят, че няма да се върне в случай че е забравил нещо, след което Кели, Линда и Рони слязоха от минивана. Уорик остана вътре с Две за момента. Сред всички тях Две беше неразделна част от екипа и настоящата им задача — той си беше тяхното лично куче следотърсач.
Тримата изчакаха зад минивана по улицата да преминат три коли, след което се снишиха още, за да се скрият от жена, пресичаща от другата страна на пътя. Когато наоколо остана пусто, те претичаха през улицата, но тъкмо преди да стъпят на тротоара отсреща, от завоя се зададе пикап и ги улови в светлината на фаровете си, като на мига отклони курс и се насочи към тях.
— Няма как вече да сме сгафили — отбеляза Линда. — Никакви закони не сме нарушавали днес.
Пикапът отби точно до тях, а от него от седалката до шофьора изскочи някакво момиче. Беше момичето от затвора. Шофьорът — някакъв старец, остана в пикапа, без да изгася двигателя.
— Амбър? — обади се Кели.
— Трябва да ми помогнеш — започна Амбър. Дрехите ѝ бяха целите окъсани и мръсни. — Ако наистина не ни преследвате, имам нужда от помощта ви. Моля те.
Рони се намръщи.
— Че защо да ви преследваме?
— Защото много други вече ни — обясни Амбър. — И трябва да съм сигурна, че мога да ви се доверя.
Рони се поколеба, а Линда не продумваше нищо, но Кели отвърна:
— Можеш да ни се довериш. Какво става?
Амбър пристъпи към багажника на пикапа и издърпа опънатия там брезент.
— Божичко — възкликна Линда.
Кели и Рони помогнаха на Амбър да свали приятеля си от пикапа. Майло, така му беше името. Беше направо съсипан. Покрит с рани и кръв. В мига, в който се отдръпнаха от пикапа, шофьорът натисна до долу газта и изчезна оттам.
Кели отстъпи назад, цялата ѝ тениска бе омазана в кръв.
— Какво му се е случило?
— Мотористи — отвърна Амбър. — Завързаха го с вериги към моторите си и го влачиха по асфалта.
— Видяхме едни мотористи на влизане в града — отбеляза Кели, като че ли това допринасяше някаква значимост към разговора им.
— Слушай — започна Рони, — имаме някакви основни медицински умения, но това… не можем да се справим с подобен случай. Трябва да го откараме в болница, а най-близката сигурно е на поне сто километра оттук.
Амбър поклати глава.
— Не можем да напускаме града.
— Няма да оцелее, ако не.
— Ако излезем от града, онези ще го убият — отвърна Амбър. — Ако можете поне да го превържете, това ще помогне засега. А аз само трябва да го заведа в колата му. Би трябвало да са я закарали на площадката с конфискувани автомобили.
— Че това пък как ще му помогне?
— Просто трябва да го направим. Моля ви.
Рони се поколеба за миг, но изрече: