— Да го качим в минивана.
Уорик слезе от колата с Две и го завърза за пожарния кран отвън, за да им помогне да пренесат Майло през улицата и да го качат в колата. Настаниха го вътре, а Линда го покри с одеяло и затвори вратата след себе си, извръщайки поглед към Амбър:
— Наистина смятам, че болницата е най-разумният вариант в момента.
— Колата му — настояваше Амбър, — нужна ни е единствено тя.
— Щом казваш.
— Благодаря — отвърна Амбър. — На всички ви, благодаря, че правите това за мен. Много съжалявам, че не мога да споделя повече подробности, но…
— Имаш си тайни — прекъсна я Кели. — Че кой няма тайни?
— Да, човече — обади се Уорик, — не ги приемаме лично тия работи, никак даже. Достатъчно километри сме навъртели по Тъмната магистрала, за да можем да ценим личното пространство на хората.
Амбър вдигна поглед към него с леко учудване.
— Знаех си, че ще разпознаеш наименованието. Има нещо в теб, което го подсказваше. А онези мотористи — те са част от работата, в която си се забъркала, нали?
Амбър кимна.
— Бягаме от тях вече няколко седмици.
— Какво толкова направихте, че да ги ядосате? — попита Рони.
— Аз… наистина съжалявам, но не знам дали бих могла да ви кажа. Не ви познавам достатъчно и е възможно… Опасно е.
— „Опасните“ ни е като презиме — заяви Уорик.
Кели извъртя очи с досада и се усмихна на Амбър.
— Уорик често драматизира повече от необходимото, но тук си е прав. Това ни е работата. Пътуваме по Тъмната магистрала и се бием с тъмните сили.
Амбър я изгледа озадачено.
— Защо?
— Защото, ако не го правим ние, кой би?
— Не знам — отвърна Амбър. — Онези, които са застрашени от тъмните сили, предполагам? Тоест наистина се разкарвате насам-натам и си търсите белята?
— Всеки от нас си има своите причини — заяви Кели. — А ти защо си тръгнала по Магистралата?
Амбър се поколеба.
— Заради родителите ми.
Уорик поклати навъсено глава.
— Изритаха те от вас ли?
— Опитват се да ме убият.
— Тъкмо това беше следващото ми предположение.
— Или поне се опитваха — продължи Амбър. — Не знам дали все още ме издирват. Последния път, когато се видяхме, и аз, и те бягахме от едно и също нещо.
— Което е? — попита Линда.
Амбър се усмихна мрачно.
— Мисля, че е най-добре да не знаете всички подробности.
— Ясно. А мога ли да попитам поне… защо си в безопасност тук? Защо не могат онези мотористи просто да тръгнат след теб?
— Не се шегувам, но невидима бариера не им позволява да влязат в града.
— Готино — отбеляза Уорик.
— А вие защо сте тук? — попита на свой ред Амбър.
— Изчезват деца — обясни Рони. — По едно всяка година. Да знаеш нещо по въпроса?
— Да, предполагам — отвърна Амбър. — Но е дълго за разправяне, а и не съм сигурна дали го разбирам напълно все още, но кметът тук, един човек на име Йеспер… знаете ли за сключването на сделки с демони?
— Имаме опит с хора, които са сключвали — обясни Линда.
— Е, този Йеспер е сключил сделка със Сияйния демон Астарот преди двеста години. Цената е била да заплаща с по една душа на дете всяка година оттогава.
Рони присви очи.
— Знаеш подобно нещо за този Йеспер и продължаваш да се размотаваш из града?
Амбър го изгледа гневно.
— Когато ни разказа за това, ни закопчаха с белезници. А мотористите ни спипаха. И не можахме да се бием като хората с тях.
— Никой не обвинява никого в нищо — побърза да се намеси Кели, като на свой ред изгледа Рони настоятелно. — Едно момче изчезна точно днес. И доколкото ни е известно, е възможно все още да е живо. Казва се Остин Кук. Дали Йеспер спомена къде го държат?
— Съмнява ме и той да знае — отвърна Амбър. — Освободил се е от всякакви отговорности относно тая работа. Наема си подизпълнители.
— Да бе? — обади се Уорик. — Това си е даже повече от коравосърдечно — заяви той и отиде да отвърже Две.
— А не спомена ли кого е наел? — попита Линда. — Каза ли нещо относно някого на име Дългия?
— Не ни предостави много-много подробности, съжалявам.
— Може би ще сподели с нас — каза Рони.
— Възможно е — отвърна Амбър. — Ако успеете да се доберете до него. Което ме съмнява. Ченгетата му са убийци. Видях с очите си как шерифът застрелва хладнокръвно един човек. Да, и онзи беше сериен убиец, но все пак. Няма да си губят времето да ви изслушат дали наистина сте такъв проблем за тях и града им, за какъвто ви смятат.
— Имаш ли някаква представа какво е „Адската нощ“? — попита Линда.
— О, да — потвърди мрачно Амбър. — Изглежда се случва веднъж в годината от сто години насам. За тази това ще е утре вечер и в града ще настане пълна лудница. Всички деца се затварят в специалните им дребни паник стаички, а възрастните се превръщат в демони.