Ченето на Уорик увисна.
— Леле!
— Прекрасна си — обади се Линда.
Рони не каза нищо, просто я оглеждаше от глава до пети.
Единствено Кели се раздвижи. Пристъпи право пред Амбър и застана лице в лице с нея. Сега бяха на еднаква височина, ако, разбира се, не се брояха рогата. Кели вдигна ръка, като прокара пръсти по бузата на Амбър чак до брадичката и я отпусна.
— Знаеш ли какво? — изрече най-накрая тя. — Май ми харесваше повече в предишния си вид.
Амбър я изгледа недоумяващо и се преобрази отново в човек. Кели сведе поглед към нея и се усмихна.
— Ето я сладураната ми — изрече тя и тъкмо в този миг от завоя се зададе полицейска патрулка.
— Мамка му — изруга Кели, стисна Амбър за ръката и я завлече в сенките.
Премигнаха светлини и зазвуча сирена, а когато Кели вдигна отново поглед към улицата, видя как приятелите ѝ се разпръсват в различни посоки. Не се тревожеше за тях. Всички можеха да се грижат и сами за себе си.
Продължи да тича заедно с Амбър, докато не стигнаха до тясна, виеща се уличка, прескочиха през една ограда и зачакаха, поспрели да си поемат дъх.
— Ами ако ченгетата претърсят минивана? — попита задъхано Амбър. — Ако намерят Майло, сигурно ще го убият.
— Рони няма да го допусне — увери я Кели. — Колата реално е на Уорик, но сега Рони се грижи за всичко, свързано с нея, а той може да бъде подчертано покровителствен към нещата си.
— Тогава двете с теб трябва да намерим колата на Майло — заяви Амбър и извади телефона си, където зареди карта на града. — Площадката за конфискувани коли е на три пресечки оттук.
— Какво ѝ е толкова специалното на тази кола?
— Просто ни е необходима. Мога и сама да отида, но…
Кели се усмихна.
— Шегуваш ли се? Такова интересно парче като теб. Няма да те изпусна и за миг от погледа си.
— Благодаря — изрече Амбър и тръгна към площадката.
— А и освен това — продължи Кели, свеждайки поглед надолу. — Задникът ти е лъснал навън.
Амбър се извъртя и прикри седалището си с ръце, а Кели се засмя и затича, за да я настигне. Вървяха една до друга и стигнаха до някакъв старомоден киносалон, от онези с един или два екрана, които още не са завзети и преобразени в мултиплексно кино. Явно прожекцията тъкмо беше приключила, защото от сградата сега се изливаше поток от хора в нощта.
— На тази улица сигурно има повече хора, отколкото съм виждала в този град, откакто сме тук — прошепна Кели.
Двете заобиколиха киносалона и отново се стаиха в сенките малко след него. Кели хвърли поглед през рамо, но зад тях не се задаваше никой. Продължиха да вървят, а тя отново се извърна да погледне назад през свъсени вежди.
— Всичко наред ли е? — попита Амбър.
— Не мисля — отвърна Кели. — Май си имаме компания.
— Поне някой да внимава в картинката — обади се женски глас пред тях, а Кели съзря издължения силует с рога на главата, преди светлината да се отрази по червената кожа и пред очите ѝ да се разкрие гледката на най-красивата жена, която беше виждала някога, с оголени остри искрящобели зъби.
— Здравей, миличка — обади се жената демон.
— Мамо? — беше единственото, което Амбър имаше възможността да промълви.
26
Бети Ламонт удари дъщеря си толкова силно, че Амбър дори не осъзна как се е озовала на земята, преди да спре да се търкаля по нея.
Дочу заглушен болезнен вик и вдигна поглед, за да види как Кели лети главоломно към стената и се блъска в нея.
— Никога не сме били разделени за толкова дълго — заяви Бети, докато пристъпваше към Амбър. — Веднъж, когато беше на колко — единайсет може би, отиде на лагер за една седмица, нали? Но от тогава до сега това си е прецедент.
Амбър се изправи с мъка на крака и се преобрази, вдигайки ръце пред себе си, за да се предпази от Бети, докато се възстанови от удара.
Бети избута ръцете ѝ и я стисна за гърлото.
— Виж се само, на нищо не приличаш. Знаеш ли изобщо, че ти липсва цялото седалище от плата на дънките? Не знам в какво си се забъркала, но дано поне е било забавно — изрече Бети, а в следващия миг краката на Амбър се повдигнаха от земята и светът се завъртя отново, когато майка ѝ я захвърли презглава в една кофа.
Гръбнакът на Амбър срещна ръба ѝ и тя проплака от болка и се сви на земята.
— С баща ти си я караме просто страхотно — заяви Бети. — А и Грант, и Кърсти също, разбира се. Първо никой от нас не можеше да се прибере у дома. Е, не е като да не се очакваше — все пак, ако дъщеря ти провали жертвоприношението, което си длъжен да направиш, ще се стремиш да избягваш местата, където Сияйния демон лесно може да те открие.