— А какво ще кажете за сила? Не бихте ли се заинтересували от повече мощ?
Под усмивката на Бил лъснаха острите му зъби.
— Какво ли разбираш ти от сила, Амбър?
— Сияйния демон има брат, знаехте ли за него? Набериус. Опитал се да предаде Астарот, но той обърнал играта в своя полза и сега Набериус е окован във вериги. Не се ли зачудихте поне защо градът ви кара да се преобразите или как така са изградили бариерата?
Бети се намуси.
— Източват силите на брата.
Амбър кимна.
— На Набериус, да. Мога да ви заведа при него.
— Преобрази се в човек. Не мога да преценя дали ни лъжеш, като си в тази форма.
Амбър се поколеба, но в крайна сметка си върна човешкия вид. Изстена, когато болката я връхлетя, но устоя на порива да се свие на кълбо.
— Срещала ли си го? — попита Бети. — Този Набериус?
— Не — отвърна Амбър с доста по-тих глас. Ненавиждаше колко покорна ставаше с това до болка познато и грозно лице. — Но знам къде е и как да стигна там.
— Кажи ни.
Тя поклати глава.
— Ще ви покажа.
— Кажи ни или ще убием малката ти приятелка — нареди Бети.
Амбър хвърли поглед към Кели, която още беше в безсъзнание.
— Намира се в килия под земята — обясни тя, — но ви трябва специален ключ, за да влезете там. Аз разполагам с такъв — сдобих се с него от Дейкър Шанкс.
— Дай ми го.
— В колата на Майло е — отвърна Амбър. — На площадката с конфискувани автомобили. Ще ви заведа там и ще ви дам ключа, а вие ще ни оставите на мира. Със сигурност Набериус ще изпълни всичко, което си поискате, щом го освободите.
— Недей да бъдеш толкова уверена за нечии чужди действия — заяви Бети и извърна поглед към съпруга си. — Но тук е права. Ще ни е благодарен за цяла вечност. Ще имаме върховен демон на своя страна.
— А пък един друг ще иска да ни види мъртви — отбеляза Бил. — Астарот тъкмо ни даде втори шанс — ако го направим, той ще се погрижи да ни намери на всяка цена и да ни накаже подобаващо.
— Така е — съгласи се Бети. — Но не е ли подобно нещо тъкмо в наш стил?
Бил я погледна и за изумление на Амбър избухна в смях.
— Напълно си права, любов моя — съгласи се той. — Тъкмо в наш стил е.
27
Родителите ѝ се върнаха в човешкия си вид, докато изчакваха семейство Ван дер Валк да се появи на улица „Мейпъл“. За разлика от Амбър, те не изгубваха самоувереността или жестокостта си при преобразяването си и ставаха само една незначителна идея по-непривлекателни. Двамата си приказваха, като че ли бяха единствените хора на този свят. Амбър им беше свикнала.
Грант и Кърсти отбиха пред тях, точно отсреща на площадката с конфискувани автомобили. С тежестта на отпуснатото тяло на Кели около врата си, Амбър наблюдаваше как паркират и слизат от колата, докато те изобщо не обърнаха поглед към нея.
— Какво стоите така бездейно? — Грант попита Бил. — Толкова много ли ви харесва студът? Цял живот на свобода е пред нас — просто я хвърляме в багажника и продължаваме нататък.
— Няма да я предаваме — отвърна Бил.
— Как така? — попита Кърсти. — Защо не?
— Има още един Сияен демон — Набериус, когото държат в плен под земята. А Амбър ще ни даде ключа, с който ще го освободим.
— И после какво?
— После… каквото и да е. Всичко. Възможностите ще са необятни.
— Искате да сключите сделка с този нов Сияен демон ли? Докато старият ви държи под око? Астарот ще ни избие до един.
— Едно от условията ни ще е Набериус да ни защити от гнева на Астарот.
— От гнева му ли? — намеси се Грант. — Гнева му? Така ли го наричате? Гневен е някой, като го засечеш на улицата. При него ще е библейско. Говорим за ярост. За умопомрачаващ бяс. Да предадете Астарот и за какво? За уж по-добра сделка с демон, когото дори не познавате. Не ни трябва по-добра сделка. Астарот ще ни изчисти досиетата в мига, в който предадем Амбър на Хрътките. Без никакви дългове повече. Осъзнавате ли какво означава това? Някой ден, когато се задоволим с натрупаните си сили, можем да създадем деца, които не ни се налага да убиваме.
Бил изгледа приятеля си, като че ли е нещо мръсно, в което е стъпил.
— Да се задоволим ли? Когато се задоволим? Никога няма да сме задоволени, Грант. Винаги ще искаме повече.
— С Грант искаме да създадем истинско семейство — заяви Кърсти.
Бети ги изгледа недоумяващо.
— И кога го решихте това? — попита тя и пристъпи крачка по-близо до тях. — Преди един-два дни?
— Преди няколко седмици всъщност.