Кели отвърна през стиснати зъби:
— Разбира се.
Красивата усмивка на Бети огря лицето ѝ.
— Много добре. Върви сега — изрече тя и я пусна.
Кърсти подхвърли на Кели ключовете за колата и тя се насочи към Чарджъра.
— Какво, по дяволите, става тук?
Амбър се извърна първа и видя полицай Торнтън — Луси, застанала точно зад тях с угрижен поглед и ръка на дръжката на пистолета си.
Бил вдигна бавно ръцете си във въздуха и се усмихна.
— Добър вечер, госпожо полицай — поздрави той. — Чудехме се…
— Тишина — нареди Луси, оглеждайки всички лица, а когато погледът ѝ се спря на Амбър, тя смръщи вежди още повече. — Ох, мамка му.
Бети пристъпи към нея с разперени пред себе си длани.
— Просто дойдохме да приберем дъщеря си у дома, госпожо полицай — обясни тя.
— Спрете на място — заповяда Луси. — Не се шегувам, госпожо, замръзнете там, където сте.
Бети спря на място.
— Разбира се, госпожо полицай, както наредите.
— Всъщност, бих искал да се оплача — обади се Грант. — Тези хора ми откраднаха колата.
— Лъжа — заяви Бил.
— Лъжа, друг път! — изрече разпалено Грант. — Дойде чак до Аляска с откраднатата ми кола и искам още сега да го задържите, полицай!
Грант се отдръпна леко от Бил, отстъпвайки назад към портата.
— Господине — обади се Луси, — ще ви помоля да не помръдвате и с крачка повече.
— Арестувайте го!
— Спри да се движиш!
Грант се извърна с объркано изражение.
— Ама аз не съм направил нищо нередно!
— Господине, върнете се, откъдето…
Още преди да завърши изречението си, Луси извади пистолета си, а това изигра ролята на знак за тях. На мига родителите на Амбър и двамата Ван дер Валк се преобразиха, а Бети изби оръжието от ръката на Луси. Грант се хвърли към нея, вдигна я от земята и я захвърли във въздуха. Тя се удари в ръба на влекача, изтърколи се до него и се просна на земята.
— Изненада! — възкликна Кърсти, пристъпвайки към нея с оголени зъби.
— Да — обади се Луси, като се изправи на крака. — Изненада.
И се преобрази.
28
Полицай Луси Торнтън се издължи, а раменете ѝ станаха по-широки и някак странно ръбати, докато всичките ѝ кокали опъваха кожата ѝ, придобила наситено зелен цвят и грубата текстура на шкурка. Униформата ѝ едва я побираше. Ръцете ѝ се издължиха в нокти. Нямаше рога, но устните ѝ се разтеглиха като в широка перманентна усмивка.
Нахвърли се върху Кърсти, преди тя дори да осъзнае случващото се, като стовари тежките си юмруци върху лицето ѝ. Грант скочи към тях, но Луси захвърли Кърсти в краката му. Той се препъна и просна на земята, а полицайката го ритна в брадичката. В следващия миг Бил се озова връз нея и двамата полетяха във въздуха. Стовариха се на земята с пръхтене и ругатни, търкулвайки се в сенките.
Амбър се беше преобразила, без дори да осъзнае. Съзря как майка ѝ се е насочила към пистолета на Луси и се затича, като стисна здраво дулото му.
— Пусни — изръмжа Бети, дърпайки с всички сили оръжието от ръцете ѝ.
Избута Амбър силно с лакът в лицето ѝ, а тя изрева от болка и се извъртя настрана, при което Бети залитна върху нея и двете също се затъркаляха по земята. Черните люспи и на двете се надигаха при силните удари. Пистолетът гръмна и Амбър използва момента да го изтръгне от силните ръце на майка си. Той полетя и се плъзна под влекача на площадката. Бети хвана Амбър за рогата и блъсна главата ѝ в земята, след което се надигна, залитайки, и се затича да вземе оръжието.
Със замъглено зрение Амбър се завъртя по гръб. Дочу звука от давещ се двигател и нечий глас. Беше гласът на Кели.
— Амбър! Колата не иска да запали!
Амбър вдигна поглед. През плувналите сълзи в очите ѝ, тя видя как Кели подава глава от прозореца на Чарджъра и изведнъж съзнанието ѝ се проясни и тя стана на крака. Залитна леко, но успя да се задържи изправена и се заклатушка към колата.
— Мръдни се — нареди тя и Кели се плъзна на пътническата седалка, а Амбър застана зад волана.
— Не иска да запали — повтори Кели. — Разбирам достатъчно от коли и това няма да…
Амбър едва бе докоснала ключа, когато двигателят на Чарджъра изрева мощно и заработи. Червените му фарове заблестяха, а на светлината им се отразиха Бил и Кърсти, които налагаха ожесточено Луси. Амбър превключи на скорост и се изстреля напред. Кели знаеше какво да направи, без дори Амбър да ѝ го казва: отвори вратата в мига, в който се приближиха встрани от Луси и изкрещя:
— Качвай се!
Луси изрита Кърсти от себе си, извъртя се, затичвайки се към колата, и скочи. Кели я хвана и издърпа вътре, а Амбър настъпи газта до долу и трите отпрашиха със свистящи гуми оттам. Одра колата в портата на излизане и изскочи на пътя отвън — за точно четири секунди вече бяха на края на улицата и завиваха надясно.