Амбър направи няколко завоя в стремежа си да останат встрани от главните пътища на града. Луси и Кели залитаха при всяко рязко движение, докато Амбър най-сетне не започна да намалява.
— Майчице — промълви Кели, след което се прокашля, за да възвърне поне малко силата в гласа си и добави. — И така, преди каквото и да било друго, дали бих могла да замоля всеки в тази кола да се върне малко или много в човешкия си вид? Дали ще е възможно?
— Разбира се — изрече Луси и се преобрази, а Амбър я последва.
— Благодаря — отвърна Кели и хвърли ухилено поглед към Амбър. — Толкова бяхме готини!
Амбър се засмя, макар и по-скоро защото беше нервна, отколкото развеселена по някакъв начин.
— Мда, страшно готини, няма що.
— Ти пък — махна с ръка Кели. — Направо цепим мрака. Нима не избягахме от хватката на прокълнатите? Без да искам да обиждам демонската ви раса, разбира се.
— Не го приемам лично — заяви Амбър.
— И аз също — измърмори Луси, потривайки насинената си челюст.
Кели огледа колата.
— Адската машина… остава ни само да си надуем Лед Зепелин или Линърд Скинърд до дупка, не мислите ли? Или може би нещо в стила на „Carry On, My Wayward Son“. Я да видим какво ще ни огрее…
Амбър беше съсредоточила погледа си върху пътя и не забеляза как Кели се пресяга към радиото, докато вече не беше натиснала копчето да го включи. Пространството в колата се изпълни с писъци, които донесоха със себе си нещо повече от неприятен шум — носеха завладяващо страдание и спомени, пропити с болка, скръб и загуба, които проникнаха в съзнанието на Амбър и зачовъркаха в него, а Чарджърът се отклони от пътя, одирайки паркирана наблизо кола, завъртя се и застана напречно на празната улица. Амбър се пресегна със замах да изключи радиото и тишината — топла, така желана, великолепна тишина се разля в колата.
Очите на Амбър бяха плувнали в сълзи, а до нея Кели плачеше.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита плахо Луси.
Амбър само поклати глава. Запали отново двигателя с треперещи пръсти и отби отстрани на пътя. Трите слязоха от колата.
Кели избърса сълзите си.
— Не ми хареса онази песен — заяви тя, след това се обърна към Луси. — Спасихме ти задника.
— Ваши приятели се опитваха да ме убият — отвърна Луси.
— Не са ми приятели — обясни Амбър. — А родители. И… така де, двама техни приятели. Но Кели е права. Можехме просто да отпрашим и да те оставим там.
— Бяхте нахлули с взлом насред държавна собственост.
Кели кимна.
— И ти спасихме задника от същата тази държавна собственост.
— Длъжник си ни — заключи Амбър.
— Не съм ви длъжна за абсолютно нищо — сопна се Луси. — Даже бих казала, че ти си ми длъжница. Да не мислиш, че дупките от куршуми си цъфнаха сами на главите на онези?
Амбър я погледна озадачено.
— Да не би ти да стреля по Хрътките?
— Никой друг нямаше да се наеме, а предположих, че ще ти е необходимо повече от кратката преднина, която имахте.
— Благодаря ти. Боже, благодаря ти! Спаси ни живота.
— Да, и все пак, не мислех, че ще вземете веднага да се върнете в града. Ако Новак ви види, ще стреля на месо. Вероятно и аз самата ще стана мишена. Защо просто не избягахте надалече?
— Единствено в Дезълейшън Хил сме в безопасност — обясни Амбър и обгърна раменете си с ръце, за да се сгрее. — Ако можехте да убедите Йеспер да ни позволи да останем.
— Никакъв начин — отвърна Луси.
Радиостанцията ѝ изпращя и те замръзнаха неподвижно. Последва неясно съобщение, което прекъсна рязко.
— Какво беше това? — попита Кели.
— Докладват за дочути изстрели — обясни Луси. — Ще трябва да се махате оттук. Този път ви пускам да си ходите, но ако ви засека отново, ще съм принудена да си изпълня дълга.
— Дългът ти е да служиш на хората и да ги защитаваш — отбеляза Кели.
— Така е — отвърна Луси, — да служа на и защитавам хората от своята общност, която от морална гледна точка е едно доста сбъркано място.
— Ще вървим — обади се Амбър. — Ако Новак ни спипа, няма да споменаваме нищо за теб. Но каква сделка сключи ти? Знам за Набериус и за Адската нощ. Знам какво се случва тогава, но не е само това, нали? Има и нещо друго.
— Не сме сключвали сделка.
— Тогава откъде имаш тази сила?
— Нямате време за губене точно сега.