— Помислих, че колата те е изяла!
— Мне.
Дрехите му бяха чисти. Миришеше на сапун. Тя отпусна прегръдката си и притисна длани към сърцето си, долавяйки пулса му.
— Добре ли си?
— Малко съм схванат — отвърна той, — но иначе да. Чувствам се добре. Не можах да си намеря обувките.
— Няма ги, паднаха вчера.
— По дяволите — изрече Майло. — Бяха ми любими.
Той пристъпи до багажника, който се отвори само при допира му, и извади от чантата си там чифт ботуши.
Амбър го наблюдаваше как ги нахлузва.
— Сигурен ли си, че си добре? Беше в доста окаян вид.
— Колата се грижи за мен — отвърна той. — Както и ти всъщност.
— Отнасям се с внимание към подчинените си.
Майло ѝ подхвърли от закачливите си усмивки.
— О, вярно — на мен ми се плащаше за цялата тази работа, нали така? На бодигард и шофьор. Колко ми дължиш вече?
— Около четиресет или петдесет бона? — подхвърли Амбър. — Нищо работа. А и не е като да го правиш за парите в крайна сметка.
— Заради любовта към работата ми е, да — потвърди той и се поизпъчи. — Е, искаш ли да ме просветлиш за последните събития? Мярнах онези двамата от затвора във всекидневната, а в банята има столче за къпане, все едно някой старец живее тук.
— Казва се Вергил — обясни Амбър. — Не е местен, но е на наша страна. Може би е гей.
— Полезна информация.
— Другите двама във всекидневната са Линда и Уорик. Имат и куче. Родителите ми също са тук.
— Във всекидневната?
— В града. Астарот ги е изпратил, но сега искат ключа на Дейкър Шанкс, за да сключат сделка с Набериус.
— Подли копелета, а?
— Знам какво представлява фестивалът на града. Наричат го Адската нощ. Наемникът на Йеспер, някой си Дългия, подготвя жертвата, Набериус се назобва и всички наоколо се назобват заедно с него. Градът се променя и всеки, който има осемнайсет години, се преобразява.
Майло я изгледа изпод вежди.
— В демон ли?
— Дам. А и още нещо, ченгетата също са демони.
— Това и сам го предположих. Нещо друго?
— Едно момче е изчезнало — Остин Кук. Дългия го е заловил. Но вече знаем кой е Дългия. Крие се под самоличността на мъж на име Морено и държи магазина за техника тук. Кели и останалите от групата казват, че е шейпшифтър.
— Така ли било?
— Попадал ли са на такива?
— Не помня да съм — отвърна Майло и отвори вратата на колата, като се пресегна към задната седалка. Извади пистолета на Фил Дагет със заглушителя.
— Аз обаче все още не разбирам — продължи Амбър. — Да, на Йеспер му се е налагало да убива деца, защото е бил стар и немощен, а те — лесна плячка, но този Дългия е огромен и свръхестествен тип, злодей. Защо Йеспер не му нареди да залавя възрастни хора?
— Може би иска възрастните в града да споделят вината му — отвърна Майло, като извади пълнителя и го заразглежда. — Щом всички са съгласни, че така е редно и това е цената, която са готови да заплатят, за да имат скъпата си Адска нощ, трябва да поемат своята част от отговорността. — С доволен вид той пъхна пълнителя обратно и щракна предпазителя.
Амбър го изчака, докато се занимаваше с пистолета, след което изрече:
— Нямахме възможност да обсъдим онова, което ни разказа Йеспер.
— Дъртото копеле каза много неща.
— Но спомена някакъв демон — Демориел. Познато ли ти е името му?
Майло поклати глава.
— Не, но Йеспер изглежда знаеше за какво говори, а? Като добавим и работата с колата ми, можем да предположим с доста голяма увереност, че този Демориел ме е превърнал в това, което съм. Не че това променя каквото и да било. Няма да тръгна да му тропам на вратата, за да му задавам въпроси сега, като му знам името.
— Добре — отвърна тя. — Просто проверявах.
Той се усмихна.
— Наистина ли си мислеше, че ще те изоставя?
— Не — призна си тя. — Но си мислех да ти предоставя възможността.
— Страшно мило от твоя страна, но се опасявам, че няма да се отървеш толкова лесно.
— В такъв случай имам план.
— Извинявай?
— План — повтори тя. — Имам нещо наум.
Той я изгледа намръщено.
— И ще излезе ли нещо от него?
— Не съм сигурна.
Той се облегна на колата и скръсти ръце.
— Да го чуем.
— Ами мислех си… какво трябва да направим сега? Като начало трябва да се отървем от Хрътките, нали? И не можем да се справим сами.
— Да не предлагаш да се съюзим с родителите ти?
— Какво?! Не, за бога, не. В никакъв случай.
— Добре — отвърна Майло. — Защото не мисля, че би било разумно решение.
— Може ли все пак да ти кажа плана ми? Благодаря. Ето как разбирам тази Адска нощ: представлява изблик на мощ, нали? Като инжекция адреналин, която забиват в сърцето на Набериус и — метафорично казано — силата му изригва, а при изригването се влива в бариерата, за да я подсили. Само че заедно с това се надига и тук горе в града, при което променя обикновените му жители в жадни за убийства демони. Като страничен ефект, който Йеспер не е очаквал. Но пък се е приспособил, тъй като маниерът му е такъв. В крайна сметка основна цел е бариерата. Презарежда се, просто защото има нуждата да бъде презаредена. Преди малко се събудих в този си вид. Без рога. И ти го усещаш, нали? Поривът не пъпли по кожата ми.