Започнаха да дочуват нечии викове и да рушат все по-бързо вратата, като всеки подхвана по едната ѝ страна, накълцвайки я на парчета, докато пред очите им не се показаха стълби.
Майло се върна в човешкия си вид. Макар и неохотно, Амбър последва примера му. Той пристъпи първи през отвора, а тя тръгна плътно зад него, стиснала здраво брадвата си. Другите се движеха след тях.
— Остин? — провикна се Майло.
— Тук съм! Тук долу!
Слязоха надолу в дълбините на звукоизолирано мазе. В единия му ъгъл имаше тънък дюшек с одеяло и се спускаше верига, завързана около глезена на Остин Кук.
Линда и Рони хукнаха напред.
— Добре ли си? — попита Рони. — Нарани ли те?
— Добре съм — отвърна Остин. — Моля ви, изведете ме оттук. Той закачи ключа на един пирон ей там.
Линда изтича до отсрещната стена, взе ключа и го занесе при момчето. Ключалката изщрака без усилие и очите на Остин се напълниха със сълзи.
— Благодаря ви — изрече той. — Мислех, че ще ме убие. Благодаря ви!
Рони се изправи и го потупа по рамото.
— Ще те отведем в безопасност, чуваш ли? Никой вече няма да те нарани, Остин. Вече си с нас.
В този миг обаче Две започна да лае, като че ли се беше появил самият Дявол, и всички се извърнаха, за да видят как Дългия се задава по стълбите.
31
В движенията на Дългия нямаше припряност. Беше висок, със спокоен поглед в очите, които обаче изглеждаха прекалено раздалечени едно от друго на бледото му лице. И с широко разтеглени, тънки устни.
Остин изхленчи, а Рони се надвеси над него да го предпази, докато отстъпваха назад. Лаенето на Две утихна в ръмжене, дълбоко в гърлото му, но Уорик държеше здраво каишката му.
Не се наложи Майло да се пресяга светкавично за оръжието си. Извади спокойно пистолета от кобура и го задържа на нивото на кръста си.
— Момчето идва с нас.
Дългия не отговори и Майло бавно се прицели в крака му.
— Дай ни ключа — онзи, с помощта на който навестяваш Набериус. Предай ни го още сега и няма да се наложи да те нараняваме.
Когато Дългия отново не отвърна нищо, Майло сви рамене и дръпна спусъка. Амбър подскочи леко при изстрела, но видя как куршумът преминава през крака на Дългия и се врязва в стената зад него. Без следа от кръв, без никаква реакция от негова страна и определено без вик на болка.
— Брей — изрече Майло и продължи да стреля отново и отново, като изпразни пълнителя си в гърдите и главата на Дългия.
Дупките от куршумите оставаха да зеят по тялото му, а в тях не личеше кръв. Нямаше и плът. Безцветната му кожа с текстура на маджун за прозорци просто се разтегляше до неузнаваемост.
Майло прибра пистолета си, преобрази се и замахна с брадвата към главата на Дългия, но той избегна привидно лениво удара, с едно бързо движение, в което нямаше никаква припряност. Майло се завъртя и замахна отново, но този път Дългия улови брадвата и го издърпа към себе си. Майло изръмжа, а през стиснатите му зъби се процеди червена светлина. Стисна с една ръка Дългия за гърлото и го изблъска назад.
— Вървете — нареди Амбър на останалите и се преобрази.
— Никъде няма да ходим — заяви Рони.
— Вземете Остин и бягайте оттук — изръмжа тя.
Знаеше, че няма да се противят повече. Приоритетът им беше да защитят Остин, а не да се бият с това нещо с непостоянна форма. С чудовището следваше да се бият чудовищата.
Уорик вдигна Две на ръце и побягна, зад него Рони и Линда влачеха ужасения Остин, а най-накрая по стълбите нагоре зад тях тичаше Кели. Дългия избута Майло от себе си и тогава Амбър се нахвърли върху него с бърз замах на брадвата си, която попадна на косъм встрани от шията му. Той се извъртя, а тя блъсна силно рамото си в гърдите му, при което той залитна, а Майло използва момента да го препъне с ритник в краката.
Дългия падна на земята, а Амбър и Майло стовариха брадвите си върху него. Противникът им изви тялото си по невъобразим начин, като че ли нямаше никакви кости в него, а остриетата се удариха в земята. В следващия миг той вече връщаше първоначалната си форма, като изрита с крак Амбър в коляното. Тя изрева от болка, залитна и се строполи на земята, попадайки в схватка с Дългия.
Макар че трудно можеше да се нарече схватка, тъй като нейната сила не можеше и да се мери с неговата и дори острите ѝ нокти да оставаха дълбоки следи в безплътните му ръце, не му причиняваха никаква видима болка. Той успя да извие дланта си зад шията ѝ и я хвана силно. Черните ѝ люспи се надигнаха, за да я защитят, но той успяваше да стисне и тях и изведнъж тя усети как не може да си поеме дъх.