Майло престана да се опитва да нанесе точен удар в главата на Дългия, а вместо това настъпи крака му и замахна с брадвата към него. Амбър сведе поглед да види как глезенът на противника им се изтъркулва встрани.
А Дългия като че ли изобщо не беше забелязал.
В борбата си за глътка въздух Амбър напрегна всички сили да се извърти настрани, за да се повдигне по корем. Дългия остана да виси на врата ѝ, но пък това откриваше на Майло още повече възможности за атака. Дочу как брадвата му се стоварва върху противника им отново и отново и само можеше да си представя какви поражения му са нанесени. Силният му захват върху шията ѝ обаче не се отхлабваше. Съвсем скоро щеше да загуби съзнание.
В следващия миг обаче въздухът изведнъж нахлу в дробовете ѝ и тя се извъртя задъхана със сълзи в очите. Сега Майло и Дългия се извъртяха встрани от нея в схватка, борейки се за брадвата. Блузата на Дългия беше накълцана, както и кожата под нея. Червените очи на Майло искряха като два тънки процепа, а от устните му се процеждаше ръмжене.
Дългия отстъпи внезапно назад и Майло загуби равновесие, отпускайки и захвата си върху брадвата, която беше изтръгната от ръцете му, докато той се свличаше на колене.
Амбър грабна своята брадва и се нахвърли върху Дългия. Той се извъртя и отби удара с другата брадва. Тя замахна повторно и той отново отклони атаката, а в този миг от немай-къде в съзнанието ѝ се прокрадна мисълта, че се сражаваше като с меч, само че с брадва. Преди обаче да я осени колко шантаво беше всичко това, острието на брадвата му изхрущя върху люспите на рамото ѝ, а в следващия миг той вече изтръгваше оръжието от ръцете ѝ.
С по една брадва и в двете ръце, Дългия закуцука до отрязаното си стъпало, тикна крака си към него и то се прикрепи от само себе си.
Майло дръпна Амбър и я избута към стълбите и двамата се затичаха.
Амбър ги изведе към магазина. Входната му врата зееше отворена, но тя се затича към задния вход с Майло плътно зад себе си. Премина с трясък през него и прескочи стената без усилие, приземявайки се точно до Сиената. Майло също се озова до нея. Кели държеше вратата на колата отворена, но изведнъж погледът ѝ се стрелна нагоре.
— Пазете се! — извика тя.
Дългия се приземи точно между Амбър и Майло. Амбър успя да избегне замаха на една от брадвите му, но Майло се хвърли върху противника им и той изпусна другата, за да блъсне главата му в стената. Улови го отново като политна назад и го захвърли върху капака на Сиената. Предното стъкло на колата се пропука при удара.
Амбър зърна ужасеното изражение на Остин през прозореца. Дългия като че ли още не го беше видял.
— Ей! — изкрещя тя, изправяйки се на крака. — Ей, задник такъв! Ела да ме хванеш!
Повече подкани не бяха необходими. Дългия вдигна падналата брадва с дясната си ръка и се затича така внезапно към нея, че я хвана неподготвена. Амбър изруга и се извъртя, почти убедена, че главата ѝ ей сега ще бъде разцепена на две. В следващия миг вече бягаше през глава, задвижвана от инстинкта си за самосъхранение и страха, а Дългия я следваше плътно, като заплашваше да я стигне всеки момент.
Прескочи поредната стена и се запрепъва през неподдържания заден двор на нечия къща. Дългия се приземи безпроблемно. Амбър захвърли един от сгъваемите столове от градината по него и заобиколи къщата от едната ѝ страна. Препъна се на хлабава плочка, но се подпря на рамката на един от прозорците и се оттласна, оставяйки кървава следа зад себе си. Беше ранена. Божичко, кървеше и дори не знаеше от каква рана и къде е.
По улицата пред нея премина кола. Минаваха хора и се носеше детски смях. Хвърли поглед зад рамо, за да се увери, че Дългия няма да ѝ се нахвърли и се преобрази. Болката я връхлетя на мига и тя ахна. Беше рамото ѝ. Люспите ѝ не бяха успели да спрат напълно удара с брадвата. Сега вече усещаше как кръвта блика от раната, попива по тениската на гърдите, корема и гърба ѝ и се стича по дънките и бельото ѝ. Оставяше кървава следа, докато прекосяваше, олюлявайки се, от тротоара към улицата, стиснала здраво рамото си. Отново погледна назад. Дългия също се беше променил в по-младата версия на Хавиер. Сега зад нея вървеше Оскар Морено с приветлива усмивка на лице, макар все още да носеше брадвите от двете си страни и дрехите му да бяха окъсани. Раните му под тениската бяха заздравели, нямаше и никаква кръв.