— Още не сме приключили — заяви Бил.
— И още как — възпротиви се Грант. — Трябва да умеем да признаваме загубите си.
— Винаги съм ненавиждал това изказване — отбеляза Бил. — Аз не губя, Грант. Ние не губим. Ще намерим Амбър и ще вземем ключа. И нищо повече няма да има значение, щом освободим Набериус. Тогава вече ще имаме цялата сила, за която сме мечтаели.
— Невъзможно — заяви Грант. — Не и за вас двамата. Безкрайните ви амбиции ще ни довършат.
Някъде, където погледът на Амбър не стигаше, се отвори с трясък врата, през която полетяха двама мъже и паднаха на колене пред тях.
— Намерих тези двамцата да се бият отвън — заяви Кърсти, появявайки се зад тях. — Още кандидат-ентусиасти за демони.
Серийни убийци. Интересът на Амбър към съдбата им спадна до нулата на мига.
— Струва ми се, че късметът ще ни се усмихне — заяви Бил със задоволство. — Господа, радвам се да се срещнем. Имам усещането, че ще ни донесете добри новини. Имаме нужда от добри новини. Приятелите ми започват да се усъмняват в успеха на плана, който решихме да последваме. Но вие… вие ни бяхте изпратени, за да потвърдите мъдростта в нашето решение. Какво печелите вие от цялата работа ли? Ако ни помогнете, ще ви оставим живи. Награда, която продължава да се изплаща във времето, нали? Търсим черен Чарджър, господа. Кажете ми, че поне един от вас го е виждал.
— И ние го търсим — обади се първият сериен убиец. — Аз… мислех, че сме от един отбор.
Бил се усмихна.
— О, не сте от нашия отбор, малки ми човеко. Вие сте просто пионки в ръцете на Астарот. Но може да се окажете полезни, ако сте виждали черния Чарджър.
— Аз… аз не съм.
Усмивката на Бил помръкна.
— Много жалко — изрече той и ритна мъжа в лицето така, че физиономията му се вдлъбна навътре в черепа, след което се извърна към другия. — Ами ти, приятелю? Виждал ли си черния Чарджър?
— Или момичето? — добави Бети. — Пълна, с кафява коса?
Вторият сериен убиец облиза нервно устни.
— Аз… не съм я виждал още. Казва се Амбър, нали? Момичето демон? На практика още не съм я засичал, но ако кажете, ако това ще помогне, ще изляза още сега навън и ще продължа да я търся.
— Не, няма нужда — изрече Бети с въздишка, наведе се и му прекърши врата.
— Какво правим, ако не можем да я намерим? — попита Кърсти.
— Ще я намерим — отвърна Бети.
— Как? Ще е още по-предпазлива сега, като знае, че сме в града. Няма да имаме късмета просто да се натъкнем на нея отново.
Бил въздъхна.
— С нас ли сте, или не?
— Какво? — попита Кърсти. — Това пък какво означава?
— С нас ли сте, или не? — повтори той. — Вече повече от сто години работим заедно, кога не сме пожънали успехи?
— Така е — съгласи се Кърсти, — но сега Алистър и Имелда са мъртви, след като Имелда ни предаде, а единствената причина, поради която Сияйния демон все още не ни е убил, е, че си мисли, че ще му предоставим дъщеря ви. Вървим по страшно тънък лед.
— Просто трябва да запазим спокойствие — заяви Бил.
Кърсти повдигна вежди.
— И това ли е планът ни? Да запазим спокойствие? Ако Хрътките открият Амбър преди нас, не само че няма да разполагаме с ключа, а ще се окажем и безполезни в очите на Астарот, с което се връщаме отново в неизгодното си положение. Не ми харесва да трябва постоянно да бягам, Бил. Не ми приляга.
— Стига глупости — обади се Бети, — ще намерим Амбър, ясно? Та ние сме ѝ родители. Познаваме я по-добре от когото и да е другиго. Винаги сме били крачка зад нея досега, нали така? А и тя вече не бяга от нас, така че сега е шансът ни да я застигнем. След всичко, което сме направили за вас, Кърсти, все си мисля, че най-малко би следвало да имате повече вяра в нас.
— Всичко, което сте направили за нас ли? — изрече Кърсти, а гневът ѝ изкриви съвършените черти на лицето ѝ. — Поначало вината е ваша, че сме в това положение! Поне нашите деца умряха, когато си трябваше да умрат!
— Ах — изрече Бети, заставайки лице в лице с нея. — Прощавай, че отгледах дете, което действително може да използва главата на раменете си.
— Гордееш ли се с нея? — попита хапливо Кърсти. — Наистина ли се гордееш с онзи дребен плужек?!
Бети зашлеви Кърсти и то доста силно през лицето, а плесникът отекна из помещението и възцари тишина след себе си.
— Моля ви, дами — обади се Бил и пристъпи по-близо до тях.
Кърсти вдигна ръка в знак да замълчи.
— Не смей да изричаш каквото и да е друго, Бил. И Бети — ако ме докоснеш още веднъж, ще ти откъсна ръката.
— Разбрано — отвърна Бети. — Извинявай, Кърсти, не исках да го правя. Просто се налага да ни се доверите за още няколко часа. Дайте ни времето до полунощ. Кълна ви се, че ще намерим Амбър, ще вземем ключа и ще помогнем на Набериус да разкъса Астарот на парчета.