— Имате до полунощ — изрече Кърсти.
— Е, откъде да започнем? — попита Грант.
— Ще започнем с изготвянето на резервен план — предложи Бил. — И двамата сте напълно прави. Трябва да можем да се защитим. Астарот иска да му предоставим или Амбър, или Йеспер. Не знаем къде е Амбър, но всички знаят къде живее кметът.
— Ще е заобиколен от охрана — обади се Кърсти. — Вероятно и от онези ченгета.
— Ще се справим с тях — увери я Бил. — Можем да се справим с всичко. Е, след вас, дами.
Бети излезе първа, а Кърсти тръгна след нея с Грант по петите ѝ. Бил се огледа за последно, а Амбър залегна назад.
Когато отново погледна долу, и той вече беше излязъл.
33
Амбър се обади на Майло и Вергил дойде да я вземе. Не разговаря много-много с него по пътя към тях, просто си седеше и кървеше на седалката в колата му. Той я увери, че няма проблем.
Когато пристигнаха в дома му, Линда се постара да я закърпи доколкото можеше, след което ѝ дадоха да изпие няколко обезболяващи. Целият този прилив на адреналин я беше смазал и тя реши да полегне за малко в самосъжалението си, докато Майло излезе с Вергил до ядрения бункер на града. Две дойде при нея и тя го гушна и заспа, треперейки, макар и под няколко одеяла.
Когато се събуди, вече не трепереше и ефектът на обезболяващите беше отминал, а Две риташе насън. Тя изстена и се раздвижи бавно, като се изсипа от леглото и излезе от стаята, влачейки крака. Усети аромата на храна. Хавиер готвеше за всички в къщата и имаше заделена чиния и за нея. Рони и останалите преминаваха отново и отново през събитията от сутринта, личеше си ясно по физиономиите им — от победоносното усещане от намирането на Остин до чувството за надвиснала опасност от срещата с Дългия. Когато обаче се настани до Уорик и започна да взема участие в разговора, смениха темите на по-весели. Заразказваха на двама им с Остин истории за предишни бягства в последната минута. Въртяха се около преследванията и уплахата им при надбягването през шахти и изоставени хотели. Нарочно пропускаха да споменат за убийствата, ужаса и смъртта в тях. И Амбър им беше благодарна за това. Звучеше много приятно да бъдеш част от група. Никога досега не беше изпитвала това усещане. Носеше ѝ успокоение.
Майло и Вергил се върнаха малко преди четири часа.
— Бункерът ще ни свърши работа — заяви Майло, когато всички се събраха във всекидневната. — Общо взето представлява порутено убежище, останало от шейсетте и очевидно никога неупотребявано. Изглежда безопасно, а и е достатъчно отдалечено, та никой да не се натъкне случайно на него. Отваря се обаче с електронно табло, така че ще ни трябва кодът.
— И къде можем да го намерим? — попита Рони.
— Преди около пет-шест години имаше скандал, за който се разчу из целия град — заобяснява Вергил. — Няколко тийнейджъри използваха бункера, за да си вдигат купони и да се напиват, изобщо да правят каквото си правят младите в днешно време. Разкриха ги и ги наказаха, а кметът заяви, че кодът ще бъде променен, но не мисля, че изобщо се зае да го смени. Просто трябва да намерите някой от тези младежи и да го разпитате за кода, който са използвали.
— Някаква идея кои са били? — попита Линда.
— Не помня имена — отвърна Вергил, — но помня един прякор. Беше нещо страшно нелепо.
— „Парти животното“ ли? — предположи Кели.
Вергил я изгледа изумено.
— Познавате ли го?
— Срещали сме се.
— Аз го познавам — обади се Остин. — Е, не точно, но знам къде живее. Мога да ви покажа, ако искате. В края на улица „Барн Оул“ има къща с лилав камион отпред. На баща му е.
— Това ви е задачата тогава — обърна се Майло към Рони. — Говорете с този индивид „Парти животното“. Бункерът ще ни е нужен за тази нощ.
— Продължаваме по вашия план значи? — попита Хавиер.
Майло го изгледа.
— Звучиш, сякаш не го одобряваш.
— Просто го играя опозицията за момент — обясни Хавиер. — Преминахте през цялото това изпитание само и само за да спасите Остин и да спрете жертвоприношението, а сега все пак искате да пожертвате някого ли?
— Искаме да пожертваме Йеспер — уточни Амбър с леко раздразнение. Веднага съжали за тона си, но пък и болката от рамото ѝ я пронизваше в мозъка. — Заради него е започнало всичко това. Той е отговорният за злините, случващи се в града.
— Не казвам, че не си го заслужава — продължи Хавиер, — просто поставям под въпрос логиката. Току-що отбелязахте победа, защо просто не се задоволите с нея и не си обирате крушите, докато още можете?