Выбрать главу

— Спасяването на Остин не помага с нищо за отърваването на Амбър от Хрътките — обясни Кели. — Тя ни помогна, така че и ние сега ще ѝ помогнем.

— Като превърнете града в свърталище на злото — заяви Хавиер. — Нали тъкмо това ще стане? Когато пожертвате кмета Йеспер, цялата онази лудост, за която говорехте, ще се разрази, нали така?

Амбър извърна поглед встрани.

— Точно така.

— А докато в града кипи тази лудница, ние ще си стоим скрити в бункера. Не звучи много героично.

— Още по-добре тогава, че никой от нас не се мисли за герой — обади се Майло. — Вечерният час е осем, когато всички деца се прибират по къщите си, а залезът днес е към колко, десет и половина ли? След това трябва да измине около час, докато наистина се стъмни. Затова и ще се срещнем в десет пред бункера. Доста ще ни е натоварено, но мисля, че ще се справим. Дотогава двамата с Амбър ще сме се погрижили за Йеспер, а да се надяваме и че вие ще сте се сдобили с кода, с който да влезем вътре.

— Ще ви трябва ли помощ? — попита Кели.

— Ще се справим и сами — увери я Майло.

Кели го изгледа изпод вежди.

— Да не би да не ме искате, защото не съм се къпала днес? Уорик стои с часове в банята.

— Признавам си, така е — обади се Уорик.

— Ще отида да си взема душ веднага щом приключим тук.

— Не става дума за личната ти хигиена — обади се Майло. — Двамата с Амбър и с ключа на Шанкс на разположение ще сме напълно достатъчни да заловим Йеспер. Колкото по-малко сме, толкова по-добре. Ще го доведем до бункера, който вие през това време ще сте отворили, ще изчакаме бариерата да падне, след което ще го отведем при Набериус.

— Където ще го убиете — допълни Хавиер.

— Ще направим това, което е необходимо — продължи Майло. — След което ще се присъединим отново към вас, докато в града се погрижат за Хрътките, и ще изчакаме там до сутринта. Има ли някакви въпроси?

— Само такива от морална гледна точка — обади се Хавиер. — Но предполагам, че никой друг не се интересува от тях.

— Ами Дългия? — попита Линда. — Отнехме му жертвата. Надявахме се да не забележи, докато вече не е прекалено късно, но очевидно тази опция отпадна.

— Ей, права е — съгласи се Уорик. — Какво ще го спре да не си отвлече някое друго дете?

— Ще се наложи да го наблюдаваме — заяви Рони. — По-скоро Оскар Морено, де. Аз ще се погрижа. Останалите се заемете с научаването на кода, а аз ще следя Морено, ако успея да го намеря.

— Но той вече те е виждал — каза Амбър. — Виждал е лицата на всички ни.

— Ох, да му се не види — обади се Вергил, — ние двамата тогава ще следим Морено, става ли? Не сме напълно безполезни, а и не е виждал нашите лица.

— Ъм, само дето използва лицето на Хавиер — изрече Уорик.

— Вече съм стар — отвърна Хавиер. — Няма да ме разпознае.

Размениха се няколко притеснени погледа.

— Не сме някакви изкуфели старци! — сопна се Хавиер. — Способни сме да намерим някого и да го следим, уверявайки се, че няма да отвлече повече деца. Не става дума за ядрена физика.

— Но може да бъде опасно — предупреди Рони.

— Синко, на нашата възраст и сънят може да е опасен — обади се Вергил. — Нищо няма да ни стане.

— Ами добре тогава — каза Линда. — Вероятно идеята не е чак толкова лоша? Може би? Поне на мен ми се струва добра. А ние ще вземем Остин с нас. Супер.

Вергил кимна.

— Решено е.

— Ами родителите на Амбър? — попита Кели. — Възможно ли е да ни създадат проблеми?

— Може би, ако планът беше прекалено сложен — отвърна Амбър. — Но нашият е сравнително простичък. С по-простите планове могат да се объркат по-малко неща.

— Или поне така се надяваме.

Амбър сви рамене, а движението ѝ причини нов прилив на болка по цялото тяло. Тя стисна зъби, за да не извика.

— Имам още един въпрос — обади се Вергил, без да забележи мъките ѝ. — Просто никой досега не го е повдигал. А след това какво?

Майло изгледа Амбър, след което върна поглед към Вергил.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа и след това какво? Да предположим, че всичко сработи по план. Дългия не отвлече друго дете, вземете кода за бункера и довлечете Йеспер, Хрътките влязат в града, вие убиете Йеспер, в града разкъсат Хрътките на парчета… и тогава какво? Всички ще си тръгнете със залеза? Какво ще стане с Дезълейшън Хил? С хората тук? Дали Дългия ще продължи да пренася в жертва деца на онзи демон, който стои окован?