— Не знам дали ще се справя особено сръчно само с една ръка — призна си тя.
— Ето така — предложи Кели, пристъпвайки до нея. — Нека ти помогна.
Амбър остави ръката си да бъде отместена встрани и почувства върховете на пръстите на Кели по кожата на кръста си. Кели издърпа внимателно дрехите ѝ през корема, който Амбър се опитваше да глътне, през сутиена ѝ и накрая през главата. Закачиха се за кратко за ушите ѝ, но след малко вече бяха почти свалени, а косите на Амбър се подредиха обратно на мястото си, докато Кели изваждаше дрехите през нараненото рамо.
Когато беше готова, Кели остави дрехите настрана и отстъпи леко назад.
— Изчервила си се — отбеляза тя.
— Ами да — изрече Амбър с нервен смях. — Но пък ми се струва, че е просто защото съм застанала така без тениска.
— О — усети се Кели и без капка колебание свали собствената си тениска и я хвърли върху дрехите на Амбър. — Ето, така по-добре ли е?
Амбър положи всички усилия да отклони поглед встрани.
— Предполагам — изрече тя с напрегнат глас. — Ъм, харесват ми татуировките ти.
— Благодаря — отвърна Кели, като се извърна леко и потропа с пръсти по образа, изрисуван на лявото ѝ рамо. — Виждаш ли този тук? Това е мъжът, който уби родителите и сестрите ми.
— О, боже, много съжалявам.
Кели потропа по бицепса си.
— А пък този тук… клоун-убиец, човече. Същински проклет клоун-убиец. Как ги мразя тези копелета. Но пък ми беше първият път, откакто станах официален член на групата, така че предполагам, че си е запазил специално място в сърцето ми.
Погледът на Амбър попиваше в детайли картините по ръцете ѝ.
— А тези останалите? С всички тях ли си се сблъсквала?
— Татуировките ми са като дневник.
— Но… тези са прекалено много.
— Да, предполагам, че са. Линда и Рони щяха да имат и повече, ако си правеха татуировки. А също и Уорик, макар че не говори много-много за това, се обзалагам, че щеше да е покрит от глава до пети.
— А защо? — попита Амбър. — Защо го правите?
— Знаеш защо.
— Не, наистина не знам.
— Стъпиш ли веднъж на Демон шосето, Амбър, никога не можеш да слезеш от него. Така че или си от лошите, или от добрите типове. Ние сме от добрите. Като теб.
Амбър не отвърна нищо, а Кели се зае да сменя превръзката. Ръцете ѝ бяха топли. Амбър се чудеше накъде да гледа. След като Кели свали старата превръзка, се притисна леко в Амбър.
— Заздравява страшно бързо — отбеляза тя. — Като че ли за една дребна частица от времето, което би отнело на един нормален човек. Явно си има предимствата да си демон, макар и от нисък ранг, а?
Амбър кимна.
— Определено — измърмори тя.
Кели уви използваната превръзка и отиде да я изхвърли, след което пристъпи до масата с чантичката за първа помощ. Амбър се загледа в мускулите на стройния ѝ гръб.
— В много добра форма си — изрече несъзнателно тя, преди да се усети какво казва.
Кели сви рамене.
— Предполагам, че е така. Доста бягаме в нашата група. Предимно от ужасни хора, които се опитват да ни убият. А това те поддържа във форма, нали така? — отвърна тя и се извърна отново към Амбър. — Пак се изчерви.
— Така ли? — засмя се Амбър. — Съжалявам. Просто, не съм свикнала да съм без тениска пред някого.
— Аха. Мога да си сваля и дънките, ако така ще ти е по-комфортно?
Лицето на Амбър пламна още повече, а тя се опита да го прикрие с поредния си смях.
— Не, няма проблеми.
— Жалко — отвърна отново Кели.
— Тоест, ъм, само тичаш? — обади се Амбър в опит да смени темата. — Не тренираш ли във фитнес, или пък ходиш на йога или пилатес, или пък, се боксираш?
Кели повдигна вежда.
— Никой вече не се боксира. Кога за последно си ходила на фитнес?
Този път Амбър се засмя искрено.
— Аз ли?! Никога. Не ме ли виждаш, за бога?
— Какво искаш да кажеш?
— Дебела съм — отвърна през смях Амбър.
Кели я изгледа ядосано.
— Ей, не говори така.
— О, не, не го казвам с цел да се самолинчувам. Просто съм, честна със себе си. Имам си доста килца отгоре.
— И?
— И затова не изглеждам добре без тениска.
Кели я изгледа право в очите доста продължително, след което отстъпи крачка назад и я огледа от долу до горе.
— Ъм… — обади се Амбър, — какво прав…?
Кели вдигна ръка в знак да замълчи и Амбър се подчини.
Секундите се проточваха бавно, докато най-накрая Кели приключи с огледа си.
— Съгласих се, Амбър — заключи тя, — имаш си няколко килца отгоре.
— Ъм… добре.
— И какво от това?
— Аз просто, не изглеждам добре, нищо повече.