— Тук не съм съгласна.
— Ти обаче изглеждаш страхотно — заяви Амбър, а думите се заизливаха от устата ѝ. — Изглеждаш удивително. Обожавам косата ти. Прекрасна е. И си толкова красива. Слаба и красива. И имаш невероятна фигура.
Кели се подсмихна леко.
— Брей, Амбър, да не ме сваляш?
Амбър премигна недоумяващо.
— Какво? Не, не, какво? Аз просто.
— Защото като човек, който ти сменя превръзката, се ангажирам от стриктен професионален кодекс на поведение. И не мога да те целуна.
— Какво? Не съм казвала нищо за…
— Не мога просто да те награбя и да те целуна — продължи Кели, докато увиваше марлята около рамото на Амбър. — Не мога да те придърпам в обятията си и да притисна устни в твоите. Не би било редно.
— Аз… знам, аз просто.
— Не мога и да те притегля за косите — не спираше Кели. — Не мога да стисна в юмрук едър кичур, за да изтегля главата ти назад и да целуна шията ти. Против правилата е, Амбър.
Амбър кимна.
— Не мога да се сгуша в шията ти — каза Кели с по-мек тон и устни, долепени до ухото на Амбър. — Не мога да целуна ключиците ти. Не мога да те целуна по продължението на челюстта ти. Не мога да го направя, Амбър. Не би било редно.
Амбър преглътна мъчително.
— Докато превързвам раната ти — допълни Кели. — Не мога да извърша нито едно от тези неща. Дори и да ме молиш. Дори и да ме умоляваш да те целуна, Амбър. Разбираш ли?
— Да — прошепна Амбър.
Кели провери превръзката още веднъж и отстъпи крачка назад.
— Така — заяви тя. — Готова си. И професионалният кодекс на поведение вече не е в сила.
Амбър впи поглед в нея.
Кели се беше приближила бавно, а устните ѝ, вече докоснали тези на Амбър, бяха меки.
Амбър отвърна на целувката ѝ.
Кели се приближи още повече и притисна тялото си в нейното. Амбър не знаеше какво да прави с ръцете си, затова ги остави безучастни отстрани. Кели изглежда нямаше проблем с това. Когато целувката им приключи, Кели се усмихваше насреща ѝ.
— Ей, красавице — прошепна ѝ тя и двете се целунаха отново.
Само че Амбър, разбира се, не беше красива. И двете го виждаха. Кели беше красавицата с червените коси и татуировките, а Амбър стоеше като една буца до нея. Амбър си представи как биха изглеждали двете отстрани в този момент. Картината не ѝ хареса. Заплашваше да потуши огъня, който се разгаряше вътре в нея, а тя не искаше той да угасва. Допадаше йи. Имаше нужда от него.
Затова му се отдаде. Огънят се разпали и тя се преобрази, придърпвайки Кели по-близо до себе си в още по-страстна целувка, а когато изрисува сегашната картина в съзнанието си, вече ѝ харесваше какво вижда. Две красиви жени: едната с татуировки и червени коси, а другата — с рога и червена кожа, сключени в прегръдка, се озовават на леглото. Изведнъж на Амбър се прииска да докосне Кели навсякъде, да целуне всяка частица от тялото ѝ, а ръката ѝ се насочи към дънките ѝ и започна да ги смъква, но в следващия миг усети ръката ѝ на гърдите си и осъзна, че Кели се опитва да я отблъсне.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?! — извика Кели, отдръпвайки се като опарена и избърсвайки устните си. — Какво, по дяволите?!
— Какво? — попита Амбър. — Какво стана?
— Какво стана ли?! Виж се само, за бога! Преобрази се! Преобрази се по средата на проклетата ни целувка! Какво изобщо си мислеше?!
Смущение, срам, унижение или нещо още по-ужасно, нещо отвратително се надигна в гърлото на Амбър, изпълни страните ѝ и загоря в погледа ѝ, превръщайки се в гняв, а тя се извърна към Кели с ръмжене и презрителен тон:
— Ти беше тази, която ме целуна.
— Да, и те целунах без ей тези работи — заяви Кели, посочвайки рогата ѝ.
Амбър се изсмя.
— Като не можеш да ме понесеш в цялата ми прелест, това си е твой проблем.
— Какво, да не мислеше, че ще ми хареса?!
Амбър грабна дрехите си и ги навлече.
— Не ми дреме вече какво би ти харесало и какво не.
Кели поклати глава.
— Е, стига де, недей така.
— Не съм като никоя друга. Очевидно не съм и твой тип.
— Не е това, Амбър. Стига де, просто ме изненада, това е. Не исках да те нараня.
Амбър отново се изсмя.
— Мислиш си, че си ме наранила? Собствените ми родители се опитаха де ме изядат, Кели. Ще трябва да се наредиш на опашката от презиращи ме.
Амбър излезе с бърза крачка от стаята, а Остин изпищя, като я видя. Тя не му обърна внимание.
35
Усещането да са отново в Чарджъра беше приятно. Сякаш там им беше мястото. Едрият черен звяр ръмжеше и ревеше при допира на Майло и поглъщаше асфалта пред тях, докато се движеха из покрайнините на града. Придържаха се към второстепенните пътища в стремежа си да останат незабелязани от ченгетата. Когато хвърляше от време на време поглед към дърветата, Амбър долавяше присъствието на мотоциклети в отразилите се по хромираната им повърхност лъчи на вечерното слънце. Изглежда Хрътките усещаха отслабването на бариерата, която след броени часове щеше да падне напълно.