— Ето ги и тях — чу се гласът на Йеспер някак изморено. — Пакостниците. Кога пристигнаха?
— Рано тази сутрин — беше Новак. — Хванахме едрия тип на улица „Броукън бранч“. Другия го заловиха от екипа ми, докато си вървял по главната, без да го е грижа за нищо на този свят.
Майло открехна вратата и двамата се взряха през пролуката. Двама мъже — единият висок, а другият — висок и едър, бяха коленичили на земята със заключени с белезници ръце зад гърбовете си. По-големият тип изглеждаше деформиран — главата му беше като безформена буца, а другият пък носеше маска. И двамата мълчаха.
Шериф Новак стоеше зад гърба им, а Йеспер — пред тях, свел поглед надолу.
— Колко от вас още трябва да очистим преди Сияйния демон да спре да ви изпраща в спокойния ни малък град? А? — Той вдигна поглед към Новак. — Какво им става на тези? Не могат ли да говорят?
— И двамата предимно само ръмжат — отбеляза Новак.
Йеспер въздъхна.
— От тихите типове, а? Виждали сме много като вас през годините.
— Така си е — потвърди Новак. — Но не бих се приближавал прекомерно до тях, сър. Възстановяват се бързо от раните си.
— Ама разбира се, че е тъй — заяви Йеспер. — Иначе нямаше да са от никаква полза за Астарот. Какви са им предпочитаните оръжия?
— Мачете — отвърна Новак, след което кимна към по-дребния тип. — Месарски нож.
— Винаги на мода — отбеляза Йеспер. — Господа, в Дезълейшън Хил никак не търпим серийни убийци, били те сред живите, или мъртвите варианти. Но вие си го знаете. Всеки знае, че вашият вид не е добре дошъл тук. Шериф Новак, моля ви разкажете на гостите ни какво ги очаква.
— Ще ви застрелям и двамата в главите — обясни Новак, приклякайки между тях, за да го изрече право в ушите им. — И отново. След това, докато мозъците ви се опитват да се съберат, ще ви накълцам целите на дребни парченца, които ще заровя поотделно в бетон. Може и да не успеем да ви убием, не и наистина, но ще се уверим, че повече не представлявате опасност за нашия или за който и да е друг град — никога повече.
Новак се изправи и след като Йеспер му кимна утвърдително, застреля по-едрия в слепоочието. Амбър трепна неволно при звука от изстрела.
Застреляният убиец се свлече настрани и в това време другият се опита да стане, но Новак го гръмна в тила още преди да е изпънал крака. Онзи падна по лице, а от димящата дупка в маската му потече тъмна кръв.
— Ще се погрижа да почистят — каза Новак.
— Да, увери се, че е разчистено — отвърна Йеспер. — А какво стана с момчето?
Новак се поколеба, но отвърна:
— Все още не сме го намерили.
Йеспер не отговори и Новак продължи:
— Господин кмете, поемем пълната отговорност за направените през последните няколко дни грешки. Подчинените ми само изпълняваха моите нареждания.
— Колко пък да е сложно да предадеш двама души, че и закопчани с белезници?
— Много съжалявам, сър. Ако можех да направя нещо, с което да компенсирам тези грешки в преценката си.
— Грешки в преценката ли?! — повиши тон Йеспер. — Става дума за нещо повече от просто грешна преценка, шериф Новак. Ясно ти дадох заповед.
— Така е, сър.
— На която ти не се подчини.
— Аз… всъщност, сър, не бих казал, че…
— Предаде ли онези двамата на Хрътките, или ги остави да избягат?
— Оставих ги да избягат.
— С други думи не се подчини на заповедта ми.
— Така е, господин кмете.
— Освен това не се увери, че онези хлапаци с минивана са напуснали града. Какво ти става, шерифе? Никога досега не си правил подобни грешки.
— Сър, бих направил всичко, за да се реванширам.
— Добре, ето с какво можеш да си полезен — отвърна Йеспер. — Трябва ни нова жертва за приношението след няколко часа.
— Сър?
— Излез и ми намери.
Новак пребледня.
— Някакъв проблем със задачата ли, шерифе?
— Аз… сър, искате от мен да…
— Да направиш необходимото — довърши изречението му Йеспер. — Готов си да извършиш необходимото, нали?
Новак замълча за миг, след което отговори:
— Да, господин кмете.
Йеспер остави моментът да се проточи няколко секунди, след което се извърна и изчезна от погледа на Амбър.
— Зарежи. Дългия вече ме увери, че ще се погрижи — каза той и Новак като че ли си отдъхна с облекчение. — Разчисти тук и се връщай към задълженията ти по улиците на града. Адската нощ ще започне по график.
— Слушам, господин кмете. Благодаря ви.
Йеспер се извърна да си върви, а Новак подхвана маскирания тип за глезените и го завлече назад.