Майло затвори вратата, а Амбър провери телефона си.
— Нищо засега от Хавиер — прошепна тя. — Дългия още не е направил своя ход, дори и да си е избрал вече жертвата, която да замени Остин.
— Или пък е действал — отвърна също шептейки Майло, — но е убил Хавиер и Вергил, преди да успеят да ни кажат каквото и да било.
Амбър го изгледа гневно.
— Боже, защо ти е да говориш така?
— Защото съм лош човек — отвърна Майло.
Застанаха на един от прозорците, докато изчакваха Новак да си тръгне. Проследиха го с поглед, докато задните светлини на джипа не се изгубиха в далечината, след което излязоха от приемната с тихи стъпки. Майло държеше пистолета си с две ръце.
Намериха Йеспер в кабинета му — просторно помещение с рафтове с книги от пода до тавана и големи прозорци. Бюрото му беше широко и масивно и изглеждаше доста старо и Амбър предположи, че вероятно някога, много отдавна е било собственост и на някой друг президент. Такова нещо би било от значение за Йеспер.
Когато двамата се приближиха до него, той се изправи единствено с химикалката, която беше държал, когато пристъпиха в кабинета му, в ръка. Без оръжие.
— Предположих, че с вас двамата ще се видим отново — изрече той някак притеснително спокойно. — Липса на здрав разум, в това ви е проблемът.
— Доста книги имаш — обади се Амбър. — Всичките ли си ги прочел?
— Абсолютно всяка една от тях — отвърна гордо Йеспер, — учудващо е колко страници може да прелисти човек, когато има няколкостотин години на разположение за четене.
Амбър прокара ноктите си по гърбовете на няколко издания с кожени подвързии, оставяйки дълбоки бразди по тях.
— А да си чел нещо от Аналит Симс?
— Опасявам се, че не съм имал удоволствието.
— Авторката на „Из мрачните места“, не ти ли говори нещо? Много добро произведение. Направиха и сериал по него.
Йеспер се усмихна.
— Може и да ѝ дам шанс.
— Задължително. Сигурно е и по-добра от повечето неща, които си имаш тук. А имаш ли „Стъкленият похлупак“? Трябваше да я четем за училище. „Из тъмните места“ обаче е по-добра. По-малко депресираща. Доста си кротък, между другото, за човек, който ще бъде насилствено отведен нанякъде.
— Кой, аз ли? — попита Йеспер. — О, не, грешиш. Никъде няма да ходя. Мислиш, че когато я няма полицията, оставам без охрана ли? Шериф Новак и подчинените му осигуряват защитата на града, не моята.
— Ще ни разкажеш по пътя — подкани го Майло, като махна с оръжието си.
— Няма да ходя никъде с вас — отвърна Йеспер. — Нямам ни най-малък интерес да знам какво сте ми замислили. Мен ако питате, трябваше да си продължите по пътя като бегълци. Връщането ви тук е голяма грешка.
Вратата в другия край на стаята се отвори и онзи с изгореното лице пристъпи спокойно в стаята със сребристо куфарче в ръка. Белязаното му лице под маската оставаше несмутимо.
— Съветвам те да спреш на място — предупреди Майло, — или ще застрелям шефа ти.
Изгореното лице продължи да се приближава.
— Уесли ми служи вече повече от трийсет години — обясни Йеспер. — Предложих му убежище, когато всички други го отхвърлиха. Простих му греховете и му осигурих дом, работа… цел в живота.
Изгореното лице спря.
— И оттогава Уесли се превърна в мой верен сътрудник — продължи Йеспер. — Макар и доста често да си позволява да се завръща към миналото си и се възползва от всяка възможност с известна наслада, от мен да знаете. Може би сте чували за него? Уесли Стърлинг да ви говори нещо?
— Паметта ми често вече ми изневерява — заяви Майло.
— Няма значение — отвърна Йеспер. — Вероятно сте чували за него под друго име, името, което е познато и сред едни други, по-мрачни среди. Представям ви Уесли Стърлинг, Кошмарния.
36
Рони караше, Линда седеше на пътническото място до него, а Остин им разказваше от седалката зад тях за града и колко сбъркано място е. Кели седеше отзад на възглавниците и чешеше Две по коремчето. Когато вдигна поглед, видя, че Уорик я наблюдава. Той долази до нея и я попита с тих глас:
— Добре ли си, Кел?
Тя се усмихна в отговор:
— Нищо ми няма.
— Амбър е готино момиче.
Кели кимна.
— Да, предполагам е така.
— Много е секси, като е демон.
Кели сви равнодушно рамене.
— Разбира се, може да се твърди и че е секси по принцип, сещаш се, заради нея самата като човек — закима Уорик. — В крайна сметка значение има какъв си отвътре. Винаги съм го твърдял.
— Кога пък си го казвал това?
— Постоянно го повтарям, ама тебе все те няма наоколо, като го казвам — заяви Уорик.