— Така ли? И къде съм?
— Май че в тоалетната.
— Всеки път?!
— Абсолютно всеки път, когато го казвам.
— Брей, каква работа, а?
— Нали знаеш — продължи Уорик, — можеш да говориш с мен за всички тези работи, ако искаш. И не е задължително да е само за веселата им част. Като лесбийските работи. Можеш да ми разкажеш и за чувствата.
— Чувствата също са лесбийски, Уорик.
— Искам да кажа, че ако харесваш някоя, но тя не отговаря на чувствата ти, ами, като начало е идиотка, защото ти си страхотна. Но и освен това може би и се налага да си изясни някои неща сама за себе си, преди да може да си даде сметка колко невероятен човек си.
Кели облегна глава на рамото на Уорик.
— Ти си страхотен тип, нали си го знаеш?
— Просто съм много чувствителен по лесбийските въпроси — заяви той, а тя се засмя.
— Пристигнахме — съобщи Рони и отби.
Кели се наведе напред и се вгледа в редицата къщи, обградени от дървета. Спря вниманието си върху къщата с лилавия камион отпред, чиито прозорци мъж на средна възраст тъкмо заковаваше.
— Остин, ще останеш тук с Уорик и Две — каза му Рони. — Ние няма да се бавим много.
Остин кимна, а Кели отвори страничната врата и слезе. Рони и Линда се присъединиха към нея и тримата се приближиха към мъжа, който забиваше пирони.
— Здравейте — поздрави Рони.
Мъжът се извърна намръщено.
— Вие пък кои сте?
— Приятели сме на… ъм, сина ви — обясни Линда. — Той тук ли е?
Мъжът отвърна все така навъсено:
— Не бива да се навъртате наоколо. Днес е денят на фестивала ни. И вие, не може да сте тук. Имаме и вечерен час.
— Всъщност ние тъкмо си тръгвахме — обясни Кели с широка усмивка. — Стегнали сме си багажа и сме готови за път, но решихме да се отбием да видим сина ви, преди да си тръгнем. Няма да се бавим много, обещавам. Две минутки.
— Ако не си е вкъщи, ще го изчакаме — добави Рони с радостен тон.
— Не, не, тук си е — отвърна мъжът. — Вървете и почукайте на вратата. Съпругата ми ще ви заведе при него.
— Благодарим ви — каза Линда и пристъпи с останалите двама след себе си пред входната врата, потропвайки с кокалчета по нея.
Няколко мига по-късно се появи жена, която ококори притеснено очи, когато ги видя.
— Дошли са да видят Кевин — подвикна ѝ мъжът. — Пусни ги. Казват, че нямало да се бавят повече от две минути.
— Но вие не бива да сте тук — изрече жената.
— И аз това им казах. Били спрели тук на тръгване от града.
— Ама, вечерния час.
— Пусни ги да говорят с момчето! — извика съпругът.
— Добре, разбрах — отвърна изнервено жената. — Влизайте, влизайте бързичко — тя се отдръпна леко и те влязоха в къщата насред аромат от прясно изпечени сладки. — Третата врата вляво ей там. По-добре побързайте — изрече тя и изчезна с бърза крачка, а Рони завъртя дръжката на вратата на стаята на Парти животното и я отвори.
— Здрасти, Кевин — поздрави той.
Парти животното скочи от леглото си само по боксерки, изпускайки джойстика си на пода, който бе покрит с мръсни дрехи и чинии със засъхнала по тях храна.
Кели влезе последна в стаята му и още докато затваряше вратата, другата ѝ ръка се стрелна да запуши носа и устата ѝ.
— Леле, как смърди тук!
— Боже! — обади се Рони.
— Да не е умряла лисица под леглото ти? — попита Линда потресена. — Иде ми да дишам през устата, но се опасявам да не погълна вонята.
— Това е най-отвращаващото нещо, което някога съм виждала — отбеляза Кели, — имайки предвид, че веднъж дори ме хвърлиха във вана с жлъчка.
— Чуваш ли, Кевин? — обади се Рони. — Стаята ти е по-ужасна и от вана с жлъчка.
Парти чудовището ги зяпаше недоумяващо. Гърдите му бяха сравнително гладки, с няколко интересни туфи косми около необичайно големите му зърна.
— Какво правите тук?!
— Няма да се задържаме за дълго — обясни Рони. — Трябва ни кодът за бункера. Ядрения бункер на града. Казаха ни, че го знаеш. — Той се огледа. — Някога чистил ли си я тази стая?
— Кой ви пусна тук?
— Майка ти — отговори Линда. — Все още живееш с нея, между другото, а? Няма нищо лошо да живееш с вашите, разбира се, не ме разбирай погрешно, но по този начин ли? Вече не си тийнейджър, Кевин.
— Парти животно — поправи я някак малодушно той.
— Та ти си вече пълнолетен — продължи Линда, — не работиш ли? Или купонясването като животно ти е целодневно занимание?
Парти животното не отговори нищо.
— Тоест не работиш, живееш с вашите, не си чистиш стаята, а вероятно дори никога не си отварял прозорец да се проветри, и не се издържаш сам.