Кели поклати тъжно глава.
— О, Парти животно.
— Няма какво да ви се обяснявам на вас — изрече Парти животното. — Или на когото и да било. Правя си каквото знам. И съм, който си поискам. И си купонясвам.
— Да играеш видеоигри по гащи не е точно купонясване.
— Вие само почакайте — подхвърли Парти животното самодоволно. — Поостанете още няколко часа и ще видите какъв купон може да ви спретне Парти.
— Знаем, че се преобразяваш в демон — прекъсна го Рони.
Самодоволната усмивка на Парти животното се изпари.
— О.
— Знаем всичко. И не ни пука. Тук сме единствено и само за кода за бункера. Знаеш го, нали?
— И защо трябва да ви го казвам?
— Защото, ако не ни го кажеш, ще те пребия отново — отвърна Линда.
Парти животното изпъчи гърди, с което само подчерта още повече колко големи бяха зърната му.
— В бара ме хванахте неподготвен. Пробвай се пак да видиш какво ще стане.
— Бих пристъпила към теб сега, но се ужасявам при мисълта какво бих могла да настъпя — отвърна Линда. — Някога прал ли си ги тези дрехи?
— Заповядай, изпери ми ги ти — каза Парти животното. Ставаше все по-смел. — Можеш да започнеш с тези боксерки, които нося сега. Ела тук и си ги вземи. Ти или червенокоска, няма значение.
— Не си падам много по голи мъже — каза Кели, — но дори и да си падах, вероятно все пак нямаше да си падам по теб.
Парти животното се изсмя:
— И каква си сега, лесбийка ли?
— Да.
Той я погледна ококорено.
— Да бе?!
Определено ставаше все по-смел. Нямаше да я бъде тая. Кели се пресегна към кабелите, свързващи телевизора с игралната конзола.
— Ей — извика той, — не пипай там!
— Кажи ни кода или ще дръпна всички кабели и ще затрия цялата ти игра за днес. Обзалагам се, че не ти остана време да натиснеш „запази“, преди да нахлуем при теб, нали?
Парти животното облиза нервно устни.
— Не можеш, не можеш да ме заплашваш с това. Това дори не е никаква заплаха. Просто ще си го изиграя наново.
— Целта на Кели тук — обясни Рони — беше просто да даде начален ход на залпа. Това е просто въвеждащата ни заплаха. Дали ще проработи? Вероятно не.
— А когато не проработи — продължи Линда, — продължаваме със следващата. А след това с друга. И в крайна сметка ще ни кажеш кода.
— И това колко ще боли или колко ще си изгубил накрая зависи единствено и само от теб — завърши Кели. — Така че ще повторя, кажи ни кода или ще дръпна кабелите.
— Добре де! — извика Парти животното и вдигна ръце. — Боже, добре! Кодът е 4–0–1–5. Ще изписка, като го въведете, а след това ще светне зелена лампичка.
Кели пусна кабелите.
— Благодаря.
— Значи ти, наистина си лесбийка? И ти ли си лесбийка?
— Опасявам се, че не — отвърна Линда.
Парти животното като че ли остана разочарован и отмести поглед към Рони.
— А ти не си ли в играта?
— Не съм убеден, че разбираш напълно какво е лесбийка — отвърна Рони, — така че ще вървим, а ти си направи справка в Гугъл.
Парти животното се намуси, но Рони вече излизаше от стаята, следван плътно от Линда. На Кели отчаяно ѝ се прииска да каже нещо остроумно, преди да тръгне, но желанието ѝ да избяга час по-скоро от вонята беше по-силно. Присъедини се към останалите в коридора и затвори вратата след себе си, вдишвайки дълбока глътка въздух.
Родителите на парти животното стояха заедно в очакване да се появят.
— Сега тръгвате ли си вече? — попита майката.
— Да, благодарим ви — отвърна Рони с усмивка.
По лицата на двама им се изписа осезаемо облекчение, а майката се извърна за миг и поднесе чиния от масата зад себе си.
— Искате ли сладки?
Кели се ухили.
— И още как.
37
Колата на Оскар Морено беше пред къщата му. Вергил и Хавиер седяха в Сиената, паркирана на отсрещната страна на пътя.
— Какво ти става? — попита Хавиер.
Вергил го изгледа недоумяващо.
— Как така какво ми става?
— Държиш се грубо и си раздразнителен.
— Че нямам ли правото да съм? Този град гъмжи от зло.
— Така ли? — отвърна Хавиер. — Същото важи и за Холивуд. Би трябвало да си свикнал.
— Точно сега в онази къща ей там има някакво… чудовище, което може да е отвлякло поредното дете в рамките на няколкото часа тази сутрин. И тъкмо сега там е възможно да е затворено ужасено до смърт дете, а ние какво правим през това време?
— Ами единият от нас се изнервя прекомерно за нещо.
— Седим и гледаме — заяви Вергил. — Седим в тая кола, без дори да знаем какво става там, докато останалите младежи излагат живота си на опасност в битката със силите на мрака.