— Е, и?
— Това трябваше да е моя работа, да му се не види! И сам си разследвах всичко това достатъчно добре. Разкрих кой е Дългия и сглобявах пъзела парче по парче. Да, напредвах доста бавно, а и нямах на разположение всички части, но бях на прав път. А сега, изведнъж се оказвам встрани от главното действие.
— Хмм — обади се Хавиер. — Забелязах, че нито веднъж през този ти кратък монолог не ме спомена.
— Ами, ще ме прощаваш, ама до този момент не си направил нищо кой знае колко забележително.
— Но бях неотлъчно там — оправда се Хавиер, навеждайки се напред, за да вдигне обвинително пръст към него. — Във всеки един миг от случващото се.
— Освен в началото.
— Онзи кучи син използва не кое да е, а моето лице!
— Вероятно е решил, че на тебе няма да ти е необходимо повече.
Хавиер се облегна ядосано обратно на седалката си.
— Като толкова много искаш да умреш, защо просто не вървиш да те убият? Върви право в къщата и я претърси за отвлечени деца.
— Защото останалите са прави — отвърна нещастно Вергил. — Стар съм вече.
— И нямаш никаква представа какво правиш?
— Това пък какво трябва да означава?
— Означава, че си актьор, Вергил. Играеш роли. Преструваш се. Нали помниш, че сериалът не беше реалност? Никога не си се сражавал срещу силите на мрака в реалния си живот. Нямаш си и идея откъде да започнеш.
— Може и така да е, ама в добрите стари времена.
— И да се беше случило в добрите стари времена, пак нямаше да знаеш откъде да започнеш — прекъсна го Хавиер. — Тези деца са още младежи, така е, но това им е работата. Остави ги да си я свършат сами.
— Ама то просто, е против принципите ми, разбираш ли?
— И така да е, ще го преживееш. Те си имат свои планове.
— И дори не ти е любопитно?
— Какво?
— Защо е избрал твоето лице?
Хавиер се поколеба, но сви рамене.
— Сигурно е ценител на красивите лица. Вероятно му е отворило много врати.
— Мда — отвърна Вергил. — Може би. Но не би ли искал да разбереш?
— Разбира се, че бих. Но като цяло бих искал много неща.
— Знаеш ли защо не стана по-голяма звезда, Хавиер?
Хавиер въздъхна.
— Ако пак ми заговориш за кози.
— Защото макар и да имаше толкова много неща, които желаеше — било то някаква връзка или някоя работа или роля, ти никога не прояви необходимата решителност да протегнеш ръка и да си ги вземеш. През целия си живот си играл на сигурно, а това винаги те е дърпало назад.
— Нямах представа, че ме познаваш толкова добре.
— Лесно се уча. И въпреки всичко, никога не е прекалено късно да се научиш да улавяш момента, Хавиер. Улови момента и се възползвай от възможността.
— Клишета, клишета, клишета. Затова и винаги ти е трябвал сценарист, който да ти слага думите в устата.
— Може и да се провалиш — продължи несмутимо Вергил, — може и да ти откажат или да те погледнат презрително, дори да ти се присмеят, но поне ще си се възползвал от възможността.
— Вече му загубих нишката на онова, в което се опитваш да ме убедиш.
— Трябва да влезем там и да се уверим, че Дългия не е отвлякъл друго дете.
— Това е пълна лудост.
— А как би се почувствал, ако разбереш, че там е имало дете, на което сме могли да помогнем? Което сме могли да спасим, ако не бяхме такива страхливци?
Хавиер въздъхна.
— А тогава ще млъкнеш ли?
— Временно.
— Тогава съм за, шантав нещастнико.
Двамата слязоха от колата и закопчаха догоре якетата си заради студа.
— Имаме ли оръжие? — попита Хавиер.
— Разполагаме с мозъците си.
— Тоест нямаме.
Пресякоха улицата.
— Да се промъкнем отзад — предложи Вергил.
— Добра идея — отвърна Хавиер. — Да отложим ужасната си смърт с още няколко минути.
— Няма да умрем — заяви Вергил с по-тих глас, защото вече заобикаляха покрай къщата. — Ако ни хванат, ще си измислим нещо. Ще импровизираме.
— Тебе хич не те бива в импровизирането.
— Тогава ти ще импровизираш.
— Ще го попитам дали е открил Бог.
— Да — отвърна Вергил. — Звучи добре.
— Освен пък ако не смяташ, че споменаването на Бог би го ядосало? Като се има предвид за кого работи.
— Добре, да не споменаваме Бог тогава. Ами какво ще кажеш да предлагаме нещо? Например застраховка-живот?
— Кой би сключил договор за застраховка-живот с двама дърти нещастници като нас?
— Ние няма реално да предлагаме сключването, просто ще разпространяваме мълвата.