— А, знаят вече — убедено отвърна Джин. — Който и да е искал да те сплаши, всичките му познати вече са известени, че си тук. Хайде да пийнем нещо и да помислим.
— Ще те уведомя, когато те направя равноправен партньор в бизнеса — увери го Чандлър. — Потегляй!
Изведнъж шофьорът се ухили.
— Ясно! Не се размотаваш, а ги дразниш. Искаш оня от снощи да се покаже, за да му видиш сметката!
— Карай.
— Един момент. — Джин измъкна изпод седалката си звуков пистолет и провери заряда.
— Ти знаеш ли как да си служиш с това нещо?
— Не мога да се меря с тебе, но обикновено улучвам, когато се прицеля.
Чандлър помълча и изрече натъртено:
— Тогава не се прицелвай в нищо, преди аз да ти кажа.
Шофьорът кимна и затъкна оръжието в колана си.
— Добре, шефе. В каква посока сме?
— Ти познаваш града, ти решавай.
— Ами мога да те разведа по любимите местенца на тузарите, мога и да те откарам в свърталищата на наемниците.
— Избирам и едното, и другото.
Джин се зазяпа в бедняшки облечения мъж с издути джобове, застанал на подвижния тротоар, и едва не връхлетя върху предната кола. Избягна сблъсъка с остър завой в последния миг.
— Ти си гледай пътя — посъветва го Чандлър. — Аз ще се занимавам с потенциалния противник.
— Хич не беше потенциален — промърмори шофьорът. — До обяд петдесетина отрепки ще се наточат да ти смъкнат скалпа.
— Дръж юздите на въображението си — продължи със съветите си Свирача, докато се промъкваха през все по-плътните потоци от коли.
— А ти внимавай да не станеш много самоуверен — отвърна Джин. — Като си помисля, идеята ти за размотаване не ми харесва много.
— Мисленето не влиза в задълженията ти — сопна се Чандлър. — Предлагам ти да го оставиш на мен, докато не те помоля изрично за това.
Шофьорът сви рамене.
— Както желаеш.
— Именно това желая — потвърди Свирача, но изведнъж се напрегна. — Спри до тротоара.
Колата се закова до бордюра.
— Видя ли някого?
Джин вече посягаше към дръжката на пистолета си.
— Оня извънземен.
Свирача посочи едно плешиво човекоподобно със синкава кожа отсреща.
— Това Син дявол ли е?
— Ъхъ. И какво?
Чандлър се загледа задълго в извънземния, после се отпусна на седалката.
— Добре, карай нататък.
— Не отговори на въпроса ми — настоя Джин. — Какво ти пука за Сините дяволи?
— Не бях виждал такива твари досега.
— Много внимателно го разгледа.
— От любопитство.
Мълчаха не повече от минута и Джин не се стърпя.
— Да не мислиш, че някой от тях иска да те очисти?
— Казвал ли съм подобно нещо?
— Не беше нужно… Но вдън земя да потъна, ако разбирам защо Сините дяволи ще се дразнят, че си тук.
В колата пак настана тишина, защото шофьорът реши да не прекалява. Накрая заговори Чандлър:
— Колко остава до мястото, където ме водиш?
— Две-три минути.
— Разкажи ми нещо за квартала, през който минаваме.
— Наистина ли те интересува?
— Цяла сутрин не мога да ти затворя устата — отбеляза Чандлър с иронична усмивка. — Сега искам да говориш, а ти изведнъж взе да се дърпаш.
Джин сви рамене.
— Ти си шефът. Тази част от града се нарича Малкия Клас. Повечето хора тук са потомци на миньори от Клас VI и корабостроители от Клас II. В единия край живеят малко канфорити, но класаните не понасят други извънземни… В следващия квартал има страхотен бардак, ако такъв кеф ти е по вкуса.
— Не си падам.
— Виждаш ли го оня магазин? — Джин натисна спирачките, за да огледат по-добре мястото. — Разправят, че самият Сантяго убил там някакви жени преди два века. А в оня бар отляво продават най-добрите семена от алфанела. — Той се запъна. — Ти дъвкал ли си семена досега? — Тръсна глава и сам си отговори: — Не ми се вярва. В твоя занаят на човек не му трябва мътна глава.
— А има ли други градове на Порт Маракеш?
— Градове ли? — учудено повтори шофьорът. — Няма никакви. Две-три селца с по около петстотин души във всяко, чак в другото полукълбо. Обработват земята. Не, почти всички живеят тук.
Излязоха от Малкия Клас и се озоваха в още по-западнал район, пълен с вездесъщите бели къщи, увенчани с малки куполи, само че повечето бяха мръсни и очевидно се нуждаеха от ремонт.
— Това ли е кварталът на извънземните? — досети се Чандлър.
— Позна. Повечето са Сини дяволи. Има и всякакви други.
— А някога да си виждал същество, приличащо на костенурка?
— Ама аз не знам какво е костенурка. Защо?
— Любопитство — кратко обясни Свирача.
— Човек като тебе не пита, за да минава времето — усъмни се Джин. — Ако ми го опишеш по-подробно, може и да открия идвал ли е тук.