— Виждам ги.
— Дебелакът е Омар Триполи. Освен че е банкер, притежава два нощни клуба в антареанския квартал. Ниският е Хирурга.
— На пръв поглед не е нищо особено — отбеляза Свирача.
— Гробищата са пълни с трупове на хора, които казваха същото.
Чандлър се загледа в прочутия местен убиец, после се обърна към Джин.
— Чакай ме тук.
— Сигурно е въоръжен — прошепна шофьорът.
— Просто прави каквото ти казах.
Свирача застана до Омар Триполи.
— Нямаме нужда от още събеседници — заяви Хирурга, без да го погледне.
— Знам.
— Тогава се махни.
Чандлър нито помръдна, нито каза нещо повече.
Накрая Хирурга бе принуден да вдигне глава към него. Изправи се.
— Май са ти запушени ушите, а?
— Не чух нищо смислено — увери го Чандлър.
— Приятелю, излагаш се на сериозна опасност — предупреди го Омар Триполи.
— Но не по-сериозна от опасността, на която се излагате вие, господин Триполи.
— За какво говорите? — неспокойно попита дебелакът.
— Нима Хирурга не ви е казал?! — възкликна Свирача с престорена изненада.
— Какво трябваше да ми каже?
— Че тази вечер ще напусне Порт Маракеш и ще си избере друг занаят. На ваше място не бих му платил дори един кредит.
— Стига! — изръмжа Хирурга. — Кой си ти, по дяволите?
— Твоят наследник тук. — Чандлър помълча секунда-две. — Струва ми се, че ако побързаш, ще успееш да се качиш в кораба за Байндър Х.
— Корави са ти топките, господинчо, признавам — изсъска убиецът. — Ама не знам ще ти хареса ли да ги гледаш как падат на пода.
— Спести си заплахите — спокойно го посъветва Чандлър. — Няма да стреснеш нито господин Триполи, нито мен.
С недоловимо от окото движение Хирурга измъкна нож с твърде неприятно назъбено острие.
— Ще ми кажеш ли кой си или да те накълцам, за да ти видя документите?
— Нямам нищо против да ти кажа. Фамилията ми е Чандлър.
— Нищо не съм чувал за тебе.
— Това е само едно от имената ми. Някои хора ме наричат Свирача.
Очите на Хирурга се разшириха, но той нито прибра ножа, нито отстъпи.
— Все още можеш да си тръгнеш — каза Чандлър. — Всъщност ако ми предадеш клиентелата си, дори ще ти платя билета.
— Ха, мислиш да ме купиш с едно билетче? — изсмя се дрезгаво противникът му.
— Е, не се надявам особено. Но поне ти предложих възможността да избереш живота.
— Аз пък имам друго предложение за тебе! — изчегърта гласът на Хирурга.
Ножът прелетя от едната му ръка в другата и той скочи напред.
Чандлър сграбчи лявата му китка, извъртя се, за да избегне острието, после с невероятна бързина нанесе три удара по гръкляна, в слабините и накрая по носа му — отдолу нагоре, така че вкара хрущяла и костите в мозъка. Хирурга беше мъртъв още преди да се свлече на пода. Свирача взе ножа и го пусна в един от многото си джобове. Всичко свърши светкавично, повечето хора в салона дори нямаха време да се уплашат.
Чандлър се обърна към Триполи.
— Моментът и мястото не са особено подходящи да се споразумеем — изрече с непоклатимо хладнокръвие. — Ще се свържа с вас утре или вдругиден. Ще се убедите, че цените ми са твърде умерени при качеството на предлаганите от мен услуги. Вече можете да съобщите на приятелите си, че Свирача се е настанил в града.
Прекрачи трупа на доскорошното местно страшилище, без да обръща внимание на смаяните погледи.
— Да си вървим — каза на Джин.
Върнаха се по дългия коридор, пазачите върнаха оръжията на Чандлър, двамата се качиха в колата и се отдалечиха от „Чаша със сънища“, преди някой да се е опомнил и да е съобщил за убийството.
— Свирач, върховно представление изнесе! — бърбореше Джин с ликуващия глас на момченце, срещнало някой от спортните си кумири. — Страхотен беше!
— Да, показах на какво съм способен… Беше необходим урок, макар и излишно кървав.
— Излишно ли? — учуди се шофьорът. — Но защо?
— Бях принуден да убия човек, когото не познавам и който с нищо не ме застрашаваше. Той не ми беше враг. А според тебе не е ли жалко, че стана така?
— В никакъв случай!
— За щастие нямаш моите умения в премахването на хора — отбеляза Чандлър.
— Сред наемните убийци май са се появили особняци — развеселено подхвърли Джин.
— Не беше убийство — сериозно го поправи Свирача. — Извърших екзекуция.
— Както щеш го наричай, ама оня гад пак си е мъртъв. Сега накъде сме?
— Върни ме в „Сук“ — нареди работодателят. — Свърших предостатъчно работа за една сутрин. Ще почета малко, после ще дремна.
— Само това ли?
— Неприятно ми е, че се наложи да го убия — повтори Чандлър, вече раздразнен. — Но нямам намерение да участвам в помена.
— Ще се учудя, ако някой жали за него… — проточи Джин. — Между другото, властите ще те потърсят. Не ни се бъркат много, ако се пречукваме помежду си, но поне ще те извикат за разпит, колкото да отбият номера.
— Беше самозащита — заяви Свирача. — Имам поне десетина свидетели.
— Вярно — потвърди шофьорът и се поколеба. — Ще искаш ли да те чакам пред „Сук“?
— Свободен си за следващите няколко часа. Искам да обиколиш кръчмите и да разкажеш на хората какво се случи. — Чандлър подаде на Джин две банкноти. — И понеже от приказки ти се отваря мощна глътка, гледай да не прежаднееш.
— С удоволствие ще се погрижа за жаждата си. И без това оня дребен мръсник ми беше неприятен.
— Той просто си вършеше работата — промърмори Свирача. — Отсега нататък аз ще го заместя.
— Е, както казват, ти си героят на деня — окуражи го шофьорът. — До утре сутрин целият скапан град ще знае, че си отседнал задълго тук.
— А кога ще се разчуе на другите спътници?
— Преди тук да е притъмняло.
Чандлър искаше да го попита дали новината ще стигне и до Хадес, но се въздържа. Изнесе цялото представление за един-единствен зрител, и без това добре осведомен кой е новодошлият. Би се учудил, ако онази загадъчна жена не научи за станалото, преди той да е влязъл в пансиона. Постъпката беше напълно логична за човек с неговия занаят — или се издигаш лека-полека, или предизвикваш главатаря и му отнемаш територията… стига да си достатъчно бърз и силен. Досега не показа никакъв интерес към Хадес, не попита за Оракула. Бе дошъл в Порт Маракеш да се занимава със собствените си работи, вече разполагаше и със сговорчиви клиенти. Ясно и правдоподобно.
Когато колата спря пред „Сук“, Чандлър си напомни кисело, че само едно нещо не беше толкова ясно — дали жената щеше да се хване на въдицата.