— Твой проблем. Моят е да открия Синия дявол.
— Без мен ще го намериш, когато си видиш ушите.
— Същото ще се случи и ако още си губя времето с тебе.
— Дай да направим сделка! — задъха се дребосъкът. — Заведи ме при лекар, а аз ще ти обясня как да откриеш онова същество.
— Той ще е стъпил на Хадес още преди да те настанят в болница.
Чандлър отново се обърна към тунела.
— Не можеш да ме зарежеш така!
— Точно това щяхте да направите с мен. Смятай, че този път е възтържествувала справедливостта.
— Кой си ти бе? — отчаяно викна раненият.
— Човекът, който те уби.
Проклятията и жалните стенания на дребосъка затихнаха зад гърба на Чандлър. Той престана да ги чува, щом зави зад първия ъгъл.
Проходите бяха осветени през десетина метра от мъждукащи вечни лампи и Чандлър скоро разбра какво означават различните цветове — оранжевият предупреждаваше за разклонение, а зеленият за пещера, от която започваха много тунели.
Продължаваше да претърсва с готова за стрелба пушка. Понякога чуваше стъпки в далечината, но докато стигне до мястото, човекът или Синия дявол вече бе изчезнал.
Съзнаваше, че ако туземецът познава този подземен хаос, нямаше и нищожна надежда да го залови. Може би съществото вече бе излязло на повърхността през друга шахта. Но когато Джин му разказа за изоставените мини под Платиновия квартал, изобщо не спомена за Сините дяволи, а и мъжете в пещерата не назоваха по име търсената от Чандлър твар. Това означаваше, че коренните жители на Хадес едва ли бяха желани и чести посетители тук и имаше шанс подгоненият Син дявол сега да се радва на същото мило отношение, което щяха да проявят към Чандлър.
Поредната зелена лампа го предупреди за близка пещера и Свирача тръгна по-бавно. Заслуша се напрегнато. На три-четири метра от входа към голямата кухина в скалата вече чуваше приглушените гласове на мъж и жена.
Пристъпваше съвсем безшумно. И двамата стояха с гръб към него.
— Може Свирача да го е направил — предположи мъжът. — Днес пречукал и Хирурга.
— Ама за какво са му нашите дупки? — усъмни се жената. — За тежкар като него ние сме дребна риба.
— Който ламти да докопа всичко, не придиря — отвърна мъжът поучително.
— Ако е слязъл при нас, ще съжалява, че не си е останал на светло.
— Вече е тук — натърти мъжът. — Кой друг би успял да се разправи наведнъж с Борис и останалите? Трябва да е Свирача.
— Какъвто ще да е, покаже ли си носа тук, ще му го отрежа.
— Кротко! — тихо, но безпрекословно изрече Чандлър и влезе в пещерата. — Да не сте мръднали и да не сте проговорили. — И двамата замръзнаха сковано. — Никой нищо няма да реже на никого — продължи той и ги доближи. — Я се обърнете към мен!
— Ти ли Свирача? — попита мъжът.
— Да, някои хора ме наричат така.
— Няма да ни вземеш тунелите! — изръмжа жената. — Колкото и да те бива, не можеш да избиеш всички ни!
— Нямам желание да ви убивам — увери я Чандлър. — Нужна ми е информация.
— А защо пречука Борис и другите с него?
— Не поискаха да споделят с мен това, за което ги попитах.
— Свирач, ние тук не се дъним един друг — озъби се мъжът. — По-добре ни застреляй и да свършваме.
— Не съм подгонил никой от вашите хора. Търся един Син дявол.
— Не търпим тези твари сред нас — възрази жената. — Тук има само хора.
— Струва ми се, че онзи няма нищо общо с тунелите. Но се спусна две-три минути преди мен… Трябва да го спипам.
— За какво ти е?
— Това изобщо не ви засяга. Тунелите ви не ме интересуват.
— А защо да ти вярваме? — усъмни се жената.
— Защото другата възможна причина за идването ми е да ви изтребя, а вие двамата сте още живи.
Мъжът и жената се спогледаха.
— Значи искаш само да те заведем при Синия дявол? Ще си го отведеш горе и ще ни оставиш на мира?
Чандлър кимна.
— Само това искам.
— И повече няма да се връщаш?
— Такова нещо не мога да ви обещая. Но няма да сляза тук без много сериозна причина.
Мъжът се взря в него за секунда-две, после кимна.
— Добре, ще се разберем.
— Тогава водете ме.
— Първо трябва да науча къде е този твой Син дявол.
— Може ли това да стане, без да те изпускам от поглед?
— Да.
Докато те разговаряха, ръката на жената стисна дръжката на нож, стърчаща от колана й.
— Извади го и ще трябва да живееш някак с една ръка — обеща й Чандлър.
— Стига глупости! — отсече и мъжът. — Това е Свирача, а не някой мухльо!
Тя го изгледа сърдито, но напрегнатите й мускули се отпуснаха.
Мъжът огледа пода на пещерата, избра си две камъчета и застана пред входа на един коридор. Започна да почуква по стените в накъсан ритъм. Звуците още отекваха във влажния въздух, когато той започна да повтаря сигнала пред друг коридор. Накрая направи същото и пред прохода, откъдето дойде Чандлър.