— Ти конско ли ще ми четеш или си дошъл да уредим някоя далаверка? — отегчено проточи затворникът.
— Дойдох да ти предложа сделка. Но може и да не ти харесат условията.
— Вече съм сигурен в това. Все едно, разправяй. После и аз ще ти кажа как съм настроен.
Мъжът кимна.
— Съгласен съм.
— Между другото, как ти викат?
— Ти можеш да ме наричаш Тридесет и две.
— Е, почти уцелих десетката — промърмори Индианеца.
— Моля?
Затворникът се ухили сърдечно.
— От „Тайни операции“ си. Отначало те помислих за фуражка.
— Често работим съвместно с военните — невъзмутимо изрече белокосият. — Да продължавам ли?
— Ама разбира се, чувствай се като у дома си.
— Какво ще кажеш, ако споделя с тебе, че мога да ти уредя пълна и незабавна амнистия?
— Ще кажа, че си душа човек. Хайде да се махаме оттука.
— Естествено, има и някои уговорки.
— Че може ли без тях? — подхвърли Индианеца начумерено.
— Ще трябва да работиш за мен.
— Защо ли хич не се учудих?
— И ще трябва да се подложиш на някои оперативни промени в организма си.
Затворникът се намръщи още по-несговорчиво.
— Ти в какъв изрод искаш да ме превърнеш?
— Уверявам те, че след операцията няма да се забелязват никакви промени във външността ти.
— Сериозно? А колко струват твоите уверения?
— Колкото свободата ти.
Индианеца се вторачи в него и въздъхна.
— Добре де, изрецитирай си стихчето.
— Третата планета от звездната система Алфа Крепело е населена от раса, наричаща се Лорхн, но сред хората са известни като Сините дяволи. Вече много векове те се съпротивляват упорито на нашите усилия да ги включим в Демокрацията. — Тридесет и две се поколеба и заговори по-тихо. — На Алфа Крепело III живее и една жена на име Пенелопа Бейли. Отличава се с уникалната си дарба. Почти шестнадесет години се опитваме да я върнем в световете на Демокрацията. Но всеки път се проваляхме.
— А защо толкова си падате по нея?
— Способна е да предсказва бъдещето. Ти разбираш ли какво означава това?
— Означава, че няма да седна срещу нея на масата за покер.
Тридесет и две въздъхна тежко.
— Май не разбираш колко сериозно е положението. Тази жена може да предвиди резултатите от различни военни и политически начинания и според нашите сведения е станала враг на идеалите, които Демокрацията изповядва. Следователно е най-голямата потенциална заплаха за нас, дори за господството на човешката раса. Абсолютно неприемливо е да търпим това и в бъдеще.
— Колцина пратихте досега да я очистят?
— Защо предполагаш, че сме пращали някого?
Индианеца се разсмя.
— Няма да търсиш маша из панделата, ако твоите бабаити не са се издънили.
Тридесет и две го изгледа преценяващо.
— Изпратихме осем агенти, един след друг. Досега щяхме да сме доволни и да я приберем, вместо да я ликвидираме. Вече нямаме избор.
— Какво стана с осемте агенти?
— Първите седем са мъртви.
— А осмият?
Белокосият сви рамене.
— Още е там.
— Май вече му нямате вяра?
— Не е това причината. Доколкото съм чувал, трудно е да се намери по-способен от него.
— А защо го отписахте?
— Плановете ни се промениха. Както вече споменах, вчера получихме изрична заповед да ликвидираме жената. А онзи човек бе натоварен със задачата да ни я доведе жива.
— Щом вече е на мястото, защо просто не му кажете, че има нова заповед?
— Защото действа под прикритие на вражеска територия. Не искаме да го излагаме на риск, като опитаме да се свържем с него. — Тридесет и две се намръщи. — Освен това е от Вътрешната граница и нищо не го свързва с Демокрацията. Общо взето, обикновен наемник, който се подчинява само на временния си работодател. Възможно е онзи да има свои причини, за да иска Оракула жива.
— Щом може да оплеска работата, издайте го и толкоз.
— Ако успее да се свърже с нея — нещо, в което седем мои агенти се провалиха — искам да знам как го е направил. Освен това, срещу човек, виждащ бъдещето, няма прикритие. Не допускам и сянка на съмнение, че тя знае защо наемникът е там.
— Не разбирам — промърмори Индианеца и зарови пръсти в несресаната си черна коса. — Ако вече знае за него, защо не му види сметката? И защо толкова ви е страх да го потърсите?
— Тя вижда какво ще се случи, но според нас не може да прозре какво става сега — отговори Тридесет и две. — С други думи, тя знае, че той смята да я отвлече по някое време, но не и къде е той точно в този миг.
— Сигурен ли си? — недоверчиво попита затворникът. — Може пък преди час да е знаела точно къде ще е той сега.
Белокосият въздъхна за пореден път.
— Изобщо не сме сигурни. Познаваме възможностите й, когато беше на шест години, и нашите специалисти направиха различни предположения докъде може да са се развили…