— С две думи, нищо не ви е ясно, а?
— Вярно е — призна Тридесет и две. — И затова не искам да издам този човек. Досега никой от моите агенти дори не я доближи. Ако той отвлече вниманието й или изглежда по-непосредствена заплаха за нея, току-виж ти получиш малък шанс да се промъкнеш.
— Искаш ли един съвет от мен?
— Ще ти бъда благодарен за всяко предложение.
— Преговаряйте за мир с тая жена — натърти Индианеца. — От това, дето го чух, излиза, че няма начин да я убиете. Само още повече ще я настървите.
— Да смятам ли, че ми отказваш?
— Че кой е казал такова нещо? — учуди се затворникът.
— Но…
— По-добре да пукна с пистолет в ръка, отколкото в проклетата килия. — Острият му поглед сякаш прониза Тридесет и две. — А ще си имам ли ръце след операцията?
— Несъмнено — увери го белокосият. — Вече ти обясних, че ще изглеждаш като сега.
— Добре те чух — сопна се Индианеца. — Само дето още не си ми разправил що за операция е тая.
— Ще те превърнем в ходещ холопредавател. Лявото ти око ще бъде заменено с изкуствено. Ще изглежда същото и ще бъде свързано със зрителния нерв, така че ще виждаш много добре с него… Но ще ми предава триизмерно изображение на всичко, което гледаш. А в ухото ти ще бъде присаден миниатюрен приемо-предавател. Ще чувам, каквото и ти, а на свой ред ще мога да ти говоря, без никой да ни подслушва.
— Ама ти къде ще бъдеш през цялото време?
Тридесет и две сви рамене.
— Още не е уточнено. Ако мога, ще кацна на някоя от необитаемите планети в същата звездна система. Иначе ще остана на Филемон II, най-близката планета на Демокрацията, на около четири светлинни години. Приемо-предавателят работи с подпространствени сигнали и в радиус от десет светлинни години комуникацията е на практика мигновена.
— Избрал си ме, защото според тебе ставам за убиец — изрече Индианеца. — Защо искаш и да ме следиш?
— Току-виж, ти помогна с нещо.
— И как ще стане? Само ще ме разсейваш.
— Прекарах с Пенелопа Бейли повече време от всеки друг в Демокрацията, без да броим нейните родители.
— Виж ти? А по-точно?
— Почти половин година.
— И това беше преди шестнайсет години? — Индианеца изсумтя пренебрежително. — Не занимавай хирурзите с глупости, а мен ме остави да си свърша работата.
— Има и още една причина за операцията — невъзмутимо добави Тридесет и две.
— Да чуя…
— Ще действаш извън границите на Демокрацията. Съдейки по досегашното ти поведение, или ще отпрашиш с поверения ти кораб право към Вътрешната граница, или ще се върнеш към порочните си навици, дори да отидеш на Алфа Крепело III.
— Ще ме спреш ли, като ми дуднеш в ушенцето щуротии за дълга и честта?
— Няма — охотно призна белокосият. — Но подозирам, че микроскопичната плазмена бомба в основата на твоя череп ще те възпре. Мога да я взривя от най-малко двадесет светлинни години. — Той помълча. — Е, ще се договорим ли все пак?
За миг в погледа на Индианеца припламна ярост. Но затворникът кимна решително.
— Тъй да бъде, негоднико. Договорихме се.
10
„Чуваш ли ме?“
Джими Двете пера сви лицето си в гримаса и се обърна на хълбок.
„Джими, събуди се. Говори Тридесет и две.“
— К’ви трийсет и две бе? — измънка Индианеца.
„Хайде, Джими, събуди се. Действието на упойката вече премина.“
— Буден съм, по дяволите! Я ме остави на мира!
„Седни.“
— Разкарай се!
„Аз и без това съм далеч от тебе — поне на осем хиляди километра.“
Индианеца се надигна замаяно и седна.
— К’во ми приказваш?
„Джими, отвори си очите.“
— Не ща. Цепи ме главата.
„Ще ти мине.“
— Ами, ще чакам значи.
„Добре, Джими, а сега си отвори очите.“
Двете пера понадигна клепачи и потрепери, когато светлината го блъсна в зениците — и в истинската, и в изкуствената.
— Много е светло… — оплака се той.
„Само защото зениците ти се свиха. Ще свикнеш след минута-две.“
— Мина ли операцията?
„Да. Как се чувстваш в момента?“
— Като че съм се друсал цяла седмица. Всичко ме боли, а пък главата…
„Доста поработихме в тази твоя глава. Сега огледай стаята.“
Индианеца се подчини и разбра, че се намира в голяма болнична стая. Сестра с бяла униформа седеше в ъгъла и не отместваше от него напрегнатия си поглед. Заради болките и смъденето в лявата си ръка Двете пера бе очаквал да види до себе си жиците и машинариите на поддържаща система, но явно вече я бяха махнали. На врата и гръдния му кош бяха залепени много сензори, но само го правеха тромав, без да му причиняват още мъки.