— Пак може да се натъкна на ловец на глави или търговец на дрога.
„Няма такава възможност, Джими. Ти не си се мяркал сред хора две години. Ловците на глави рядко изкарват по толкова в занаята. И все пак… това е още една от причините за операцията. Забележиш ли някого от познатите си, незабавно ще го отстраним от Хадес.“
— Какъв Хадес?
„Това е неофициалното име на Алфа Крепело III.“
— Май ще ми хареса там.
„Сериозно се съмнявам. Да продължим нататък — виждаш пред себе си карта на Хадес. Ще се убедиш, че за размерите си планетата е сравнително рядко населена. Има деветнадесет големи градски области. Най-голяма от тях е метрополията Куичанча, макар че едва ли произнасям името правилно. След това имаш градска карта на Куичанча. Местоположението на нашето посолство е отбелязано.“
— А Оракула там ли живее?
„Предполагаме, но няма как да проверим. Следващите три информационни пакета съдържат всичко, което ни е известно за Порт Маракеш, Порт Самарканд и Порт Маракайбо, трите населени с хора спътника на Хадес.“
— За какво са ми, щом ще кацна направо на планетата?
„Имаме сигурни убежища и на трите спътника. Да приемем вероятността, че изпълниш задачата си успешно. Може би ще имаш нужда от укритие, ако няма как да се върнеш в посолството.“
Индианеца старателно накъса трите пакета.
„Що за глупости правиш?“, сърдито попита Тридесет и две.
— Стига с тия игрички.
„Пак не те разбирам.“
— Ако толкова ме бива, че пречукам Оракула, ще стана адски опасен за вас и не бихте ме оставили жив. Ония „сигурни“ убежища ще гъмжат от хора, чакащи да ме пръснат на мръвки.
„Джими, ако пожелая да се отърва от тебе, само трябва да взривя устройството в главата ти. — Тридесет и две въздъхна. — Ще поръчам да ти приготвят други копия… Остана само едно нещо. Да продължавам ли?“
— Да.
„Тогава огледай добре холограмата.“
Индианеца се загледа във високия, не особено красив мъж с кестенява коса и бледи сини очи. Май беше на около тридесет и пет години.
— Кой е тоя?
„Джошуа Джеремая Чандлър.“
— Името трябва ли да ми подскаже нещо?
„Може да си го чувал като Свирача.“
Двете пера поклати глава.
— Изобщо не го познавам. Той какво общо има с Оракула?
„Той ще отвлича вниманието й. — Тридесет и две помълча. — Изключителен професионалист, може би най-добрият по Вътрешната граница. Липсва му едно от предимствата ти. Предчувствах, че може да дойде заповед за ликвидирането на Бейли, затова не го снабдихме с картите… Но това едва ли ще възпре човек с неговите способности. Засега е в Порт Маракеш, но ако някой може да се добере жив и здрав до Хадес, той ще го направи. И ако това се случи…“
— Искаш да работя с него ли?
„Не.“
Индианеца сви вежди.
— Тогава, мътните те взели, защо да зяпам тая холограма?
„Надяваме се да отклони вниманието на Оракула от тебе. В края на краищата той действа под прикритие и ако може да се вярва на постъпващата информация, вече е убил един от нейните агенти в Порт Маракеш. Вероятно тя го следи. Но вече ти споменах, че задачата му е различна от твоята.“
— Ако Оракула струва поне колкото половината от вашите измишльотини, той няма да я изкара от дупката й — убедено заяви Двете пера.
„Съзнавам, че идеята да я отвлечем изглежда смешна — призна Тридесет и две. — Но същото се отнася и за убийството й. Ако тя изобщо има някакви слабости, все пак остават и двете възможности.“
— Е, какво се опитваш да ми кажеш?
„Много е просто, Джими. Договорихме се с този човек съвсем честно и никак не ми се иска да го пожертвам… Но ако в някой момент ти се стори, че той наистина ще стигне до Оракула преди тебе, ще се наложи да го убиеш.“
11
Индианеца заседна за пет часа в митницата на Хадес — властите отказаха да се съобразят с дипломатическия му имунитет. Сините дяволи го разпитваха неуморно — достатъчно дълго, за да проверят пръстовите му отпечатъци и ретинаграмата в своите компютри, при съюзниците си и дори в базите данни на своите врагове, до които имаха достъп. Но през целия разпит Тридесет и две му подсказваше навреме правилните отговори.
Най-сетне го пуснаха и той се озова пред шофьора, изпратен от посолството да го посрещне.
— Лейтенант Две пера?
— Аз съм — изсумтя Индианеца, без да помръдне ръка, за да отвърне на военния му поздрав.
— Дойдох да ви откарам в посолството.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. А къде ми е багажът?
— Още го преглеждат, господине. Друг човек от персонала ще го прибере, щом ни съобщят, че всичко е наред.