— Ценя твоята загриженост, но съм похапвал животни от двайсет-трийсет свята и досега нищо не е успяло да ми смути храносмилането.
Индианеца пак се зачете в менюто, назова избраното ястие и холограмата изчезна.
— Правите грешка — неспокойно промърмори Брусар.
Двете пера сви рамене.
— Няма как да се убедя в това, ако не опитам.
„Джими, държиш се глупаво.“
Индианеца пренебрегна гласа в главата си и увлече придружителя си в незначителни приказки за спортни величия, докато им донесат поръчката.
— Страшничко е да го гледаш — призна, щом се вторачи в синьозелената мръвка на чинията си.
— Ако искате, да ви поръчаме нещо друго.
— Риск печели, риск губи — измънка Двете пера и замислено сдъвка малко парченце. — И на вкус е същото, както изглежда.
Брусар се зае със салатата в купата пред себе си, а Индианеца изяде още няколко парчета от месото. После обяви, че е приключил запознанството си с извънземната кухня. Отсега нататък щял да се храни само в посолството.
— Ако сте още гладен, хапнете от моята салата.
— А, не, благодаря. Това ми уби апетита. — Индианеца вдигна рамене. — В края на краищата нали точно това се очаква от яденето. Ако идвам тук всяка вечер, за един месец ще стана като пръчка.
Изчака Брусар да опразни купата, остави отпечатък от палеца си и номера на удостоверението си в миниатюрния компютър на масата. След минута се увери, че посолството е приело да изплати сумата. После двамата излязоха от ресторанта.
Щом тръгнаха по улицата, Двете пера започна да се оплаква от гадното месо и не млъкна, докато доближиха медицинския център. Изведнъж притисна ръце към корема си, преви се и застена мъчително.
Брусар прецени, че случаят е твърде спешен, за да чакат кола от посолството. Помогна на лейтенанта да изкачи стъпалата пред входа.
Индианеца се свлече на последното стъпало, изпъшка страшно, а младежът се втурна да намери лекар. Двете пера бе принуден да изслуша презрителните наставления на Тридесет и две колко е тъпо да яде неподходяща храна. Едва сдържа ликуващата си усмивка. След малко реши да затвори очи и да припадне.
12
Усети как го вдигнаха върху количка. Откараха го в спешното отделение, чу някого да излиза тичешком, за да потърси дежурния лекар. Леко отвори дясното си око, завъртя глава и откри твърде разтревожения Брусар, застанал до него.
Надигна се да седне на количката и тъкмо младежът отвори уста, когато забеляза настоятелния му знак да мълчи. Зяпна Индианеца, който направи движение, сякаш пише във въздуха, накрая кимна и му подаде джобния си компютър.
Двете пера видя, че машината се включва с глас, завъртя глава и повтори същите движения. Брусар извади писалка от джоба си, откри бележник на масата в ъгъла и ги даде на Индианеца.
„Не казвай нито дума — написа Две пера. — И заключи вратата.“
Младежът прочете изреченията, намръщи се недоумяващо, но изпълни нарежданията.
„Сега намери малко памук и лепенка. Закрий изцяло лявото ми око.“
Брусар порови из чекмеджетата, намери необходимото и го залепи върху лявото око на Индианеца.
„Изобщо няма да говориш, докато не ти разреша. Ясно ли е?“
Придружителят му кимна, взе бележника и написа:
„Какво става? Защо да мълча? Какво ви е на окото?“
„Изпратиха ме тук със строго поверителна задача. Забранено ми е да ти обяснявам подробности, но е свързана с Оракула.“
Повиканият лекар задумка с юмрук по заключената врата.
„Кажи му да почака — продължи да драска Индианеца. — Измисли нещо!“
Брусар отвори и се шмугна припряно в коридора. Върна се след минута.
„Добре“, написа той. „Няма ли най-после да ми кажете какво става?“
Двете пера взе писалката.
„Докато ме инструктираха за задачата, случи се нещо и един ден ми се губи от паметта. Заспах в леглото си една нощ и се събудих чак 32 часа по-късно. От откъслечните спомени, които възстанових, стигнах до извода, че някой ме е обработил.“
„По какъв начин?“, попита младежът.
„Подозирам, че са присадили камера и аудиопредавател в главата ми.“
„Но защо не докладвахте веднага на началниците си?“
„Защото не знам кой от тях работи за Оракула. Ако попаднех на него, щеше да ме ликвидира незабавно. Реших да не правя нищо, преди да пристигна на Хадес.“
Брусар се вторачи в него и взе бележника.
„Ами ако грешите?“
„Ако греша, напразно съм ти причинил неприятности и се направих на глупак. Още никого не съм обвинил напразно. Но ако съм прав, значи в «Тайни операции» имаме предател.“