— Щях да ти покажа и бомбата, но й видяхме сметката — ухили се Индианеца. — Сега готов ли си да определиш цената?
„Това си е чисто извиване на ръце, а аз не преговарям с изнудвачи.“
— Вярно. Само им пълниш главите с разни джунджурии.
„Джими, или ще се добереш до Оракула, както се уговорихме, или се смятай за мъртвец.“
— Олеле, колко се уплаших…
„Не се шегувам. Ако щеш, крий се час, ден или седмица, но няма да мръднеш никъде от тази планета.“
— А може и да не ми се иска.
„Какви ги дрънкаш?“
— Знаеш ли защо все пак ще се спогодим за цената, въпреки всичките ти крясъци? — кротко го попита Индианеца. — Защото не си единственият играч.
„А кой още участва, според тебе?“
— Има поне двама. Първо оня тип, дето трябва да я отведе.
„Ти дори не го познаваш.“
— Вече ми го показа, знам и името му. Лесно ще го открия, ако дойде тук. — Двете пера помълча многозначително. — Щом научи, че Демокрацията го иска труп, май с удоволствие ще се изръси, за да научи кой се опитва да го прекара.
„А кой е последният играч?“
— Трябваше сам да се сетиш. Оракула.
„Ще измениш на собствената си раса?! Това е немислимо!“
— На мен тя нищо лошо не ми е направила — сопна се Индианеца. — Но не мога да кажа същото за други хора от тая моя раса.
„Е, това вече не е изнудване! — побесня Тридесет и две. — Това е предателство!“
— Не — поправи го Двете пера, — това е бизнес… Виж какво, мога да се пазаря с тебе, а мога и с някой друг. Само това решение съм оставил на тебе, при това ти давам точно пет минути да помислиш. Ако се спогодим, ще се върна в посолството и ще работя за тебе. Ако не, можеш да си сигурен, че няма да ме спипаш, преди да намеря Свирача или Оракула.
Тридесет и две не отговори и Индианеца започна да отброява секундите на ум.
— Четири минути — обяви след малко.
Мълчание.
— Три минути.
„Колко искаш?“, едва изрече Тридесет и две.
— Аз съм сговорчив човек. Ти все ми набиваше в главата, че Оракула е най-голямата опасност в историята на Демокрацията. И си мисля, че десет милиона кредита няма да е прекалено.
„Десет милиона?! Ти си се побъркал!“
— Хайде де — отегчено каза Двете пера. — Прахосвате милиарди във войни срещу раси, дето нищичко не могат да ви направят. Аз пък си мислех, че ще подскочиш от радост, ако те отърва от Оракула срещу някакви си десет милиона.
Отново дълга пауза.
„Съгласен ли си да вземеш парите, когато изпълниш задачата?“
Индианеца се разсмя гръмогласно.
— Загубих вярата си в Демокрацията! Половината предварително, а другата половина искам там, където ще ги намеря, щом приключа с тая история.
„Кажи ми банката и номера на сметката. До утре сутринта ще ти преведа пет милиона.“
— Не съм толкоз тъп и когато дъвча проклетите семена. Ще уредя да мине през безброй посредници, та да загубиш следите на мангизите насред път. И няма да си мръдна пръста, преди да разбера, че парите са си на мястото.
Обясни на Тридесет и две първата стъпка в прехвърлянето на парите.
„А какви гаранции имам, че ще работиш за мен, след като ти платя?“
— Никакви — натърти Индианеца. — Веднъж в живота си ще играеш на доверие.
„Трябва да си помисля.“
— Само че по-бързо. Остана ти по-малко от минута.
„А ще носиш ли предавателя, за да се осведомявам за напредъка ти?“
— Няма да стане. Работя сам.
Поредното мълчание.
„Добре. Споразумяхме се.“
Индианеца се ухили и пусна предавателя в отвора на машината за унищожаване на отпадъци.
— Да, ама не си стиснахме ръцете.
14
Индианеца се излежаваше и разглеждаше безцелно плоските и триизмерните бежови шарки по стените. Каза си, че посолството е могло да наеме и по-находчив декоратор. Когато прецени, че туптенето в дясното ухо и в тила му е отслабнало достатъчно, реши да се заеме с работата.
— Компютър, включи се.
Мониторът светна и изписука.
— Знаеш ли кой съм?
— Вие сте лейтенант Джими Двете пера.
— Знаеш ли с каква задача съм изпратен на Хадес?
— Не знам.
— В момента някой наблюдава ли стаята ми?
— Не.
— А някой подслушва ли разговора ни?
— Не.
— Дадено ли ми е правото да поискам положението да си остане такова?
— Не ви разбирам, лейтенант Двете пера — отговори машината. — Трябва да формулирате въпросите си по-точно.
— Има ли начин да предотвратя наблюдението над тази стая?
— Не.
— А можеш ли да ме предупреждаваш, когато стаята е под наблюдение?
— Да.
— Тогава ти заповядвам да го правиш.