— Заповедта приета за изпълнение.
— Хубаво. — Индианецът се опита да изрази правилно следващото си искане. — Никой не бива да узнае за какво съм те питал. Възможно ли е този разговор и следващите да си останат между нас, така че никой да няма достъп до записите?
— Да.
— Какво трябва да направя?
— Трябва да ми подадете команда, че работата ви попада в категорията „Строго ограничен достъп“.
— Моля те да сложиш цялата ми работа с тебе в категорията „Строго ограничен достъп“.
— Заповедта приета за изпълнение.
— Добре. Сега да поработим. — Индианеца са запъна, защото поредната болезнена мълния прониза дясното му ухо. — Имам две задачи на Хадес. Първата е да убия човешкото същество, известно тук като Оракула. Другата е да попреча на един мъж, който се намира някъде в системата Алфа Крепело, да стигне до жената, преди аз да я намеря. Възможно е да се наложи да го убия, ако се срещнем. Твоите програми ще ти позволят ли да ми помогнеш?
— Да — отговори компютърът. — Подпомагането ви в тази мисия не противоречи на заложените в мен етически приоритети.
— Разбрахме се. В твоите бази данни има ли информация за наемен убиец или ловец на глави, който използва прякора Свирача?
— Не.
— Той идва от Вътрешната граница. Можеш ли да получиш достъп до компютър, който да разполага с информация за него?
— Вероятно.
Мълчание.
— Е, какво стана? — не издържа Индианеца.
— Не подадохте никаква команда, лейтенант Двете пера.
— Опитай се да получиш достъп до компютър, който ще ти предостави сведения за Свирача, и ако успееш, съобщи ми информацията.
— Изпълнявам командата…
Последва триминутна пауза. Индианеца остана напълно неподвижен на леглото с надеждата болката в главата му да затихне. Тъкмо му олекна малко, когато машината заговори.
— Мъжът, известен като Свирача, в действителност е Джошуа Джеремая Чандлър. Възраст — тридесет и осем години. Ръст — 187 сантиметра, тегло — 80 килограма. Кестенява коса, сини очи. Няма отличителни белези по рождение или такива, получени по-късно. Живее на планетата Бойзън III, известна и като Света на французина. Той е ловец на глави и по непотвърдени данни е извършил двадесет и седем убийства, предал е на властите единадесет живи бегълци. Предполага се, че броят на убийствата е по-голям, но липсват всякакви сигурни сведения за останалите.
— Внушителна кариера… — отбеляза Индианеца. — Можеш ли да ми покажеш негова снимка или холограма?
— Да.
Двете пера изчака няколко секунди и лицето му се сви в гримаса.
— Моля те да направиш това.
На малкия екран незабавно се появи холограмата на Чандлър от неговия паспорт.
— Далечко съм да различа нещо — оплака се Индианеца. — Я увеличи малко!
Изведнъж изображението на Чандлър светна над бюрото, високо повече от метър. Двете пера изучаваше внимателно бледите очи, високите скули, сериозното лице. Опитваше се без особена увереност да почувства характера на този човек.
— Известно ли ти е дали той вече е кацнал на Хадес?
— Не.
— Не е кацнал ли?
— Не ми е известно.
— Не са ли длъжни всички хора да съобщават на посолството за пристигането си?
— Длъжни са. Но според достъпната ми информация обитателите на Вътрешната граница не признават властта на Демокрацията. Следователно е възможно да е пристигнал на планетата, без да уведоми посолството.
— Можеш ли да провериш в охраната на космодрума?
— Не. Нямам достъп до техния компютър.
— Ясно… — проточи Индианеца. Постара се да подреди мислите си. — Поръчано му е да отвлече жената, наречена Оракула. Според тебе какво е най-вероятно да направи?
— Ще пристигне на Хадес, ще се промъкне при нея и ще я отведе насила от планетата.
Двете пера се намръщи недоволно.
— Хайде да повторим стъпка по стъпка. Ако е искал никой да не научи за появата му на Хадес, как би могъл да си осигури това?
— Няма да уведоми посолството.
— Така няма да научиш само ти. А как ще се скрие от Сините дяволи?
— Има две възможности — започна машината. — Или ще трябва да избегне регистрирането си в системата за сигурност на космодрума, или да промени самоличността си…
Индианеца се намеси:
— А колко човека досега са успели да подминат сигурността?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Поне ми кажи известни ли са ти такива случаи.
— Не.
— Значи ще приемем, че е невъзможно. Остава му да се престори на друг. Каква форма на измама ще бъде най-трудно забележима за сигурността?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Искаш да ми кажеш, че никой никога не го е правил?