— Я, имало наемни убийци с принципи! — развесели се спътничката му.
— Не всеки влиза в този занаят, защото му харесва да убива — сопна се той.
— Тогава защо се занимавате точно с това?
— Защото всички видове работа ме отвращават. От тази поне изкарвам достатъчно пари и не се налага да работя прекалено често.
— Допускам, че и в подобно схващане има някаква извратена логика — подхвърли Нефрит.
— Сега да се махнем от тази част на града — поиска Чандлър след няколко минути. — Нека се върнем до „Утробата“ и да пообиколим. Искам да видя подробностите в квартала и да съм сигурен, че ще намеря пътя по тъмно.
Жената изпълни желанието му и двайсетина минути по-късно се върнаха в подземния гараж.
— Ще ви оставя тук и ще се заема със събирането на информация — каза Нефрит. — Когато се качите в стаята си, просто съобщете на компютъра каква храна предпочитате и искането ви ще бъде предадено на нашата кухня.
— И кухня ли поддържате? — учуди се Чандлър.
— Е, по-точно кухнята е в съседния ресторант, но двете сгради са свързани. През това време ще видя какво още мога да науча. — Тя се канеше да излезе от колата, но се спря с ръка на вратата. — Хавиер, може ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се.
— Защо Демокрацията се вълнува толкова заради Оракула? Всички сме чували за тази жена, но никой не е наясно коя е тя и с какво се занимава.
— Предвижда бъдещето.
— Ясновидка?!
— Тя е нещо повече. Ако можеше само да предсказва бъдещите събития, според мен всички щяха да я оставят на мира… освен комарджиите и брокерите.
— На какво друго е способна?
— Не само вижда в бъдещето, ами и го манипулира — отвърна Свирача. — Ясна й е всяка възможност, всяка дребна промяна и тя се старае да предизвика онова бъдеще, което е най-добро за нея.
— Шегувате се!
— Не.
— Но ако има силата да прави каквото си поиска, защо още не е завладяла галактиката?
Чандлър сви рамене.
— Нашата галактика не е от малките. Мисля, че силата й си има предели.
— И какви са те?
— Не знам. Но ако не беше така, досега наистина щеше да е сложила ръка на галактиката. Или поне щеше да я промени, както не можем и да си представим.
— За мен е все същото — промърмори Нефрит. — Дано поне ви плащат достатъчно за тази поръчка.
— Понякога и аз се чудя дали поисках достатъчно — призна Свирача и излезе от колата.
Качи се с асансьора, отиде в стаята си, поръча храна и когато я изяде, си каза, че за късмет на този бардак печалбите му не зависеха от майсторството на готвачите. После се отпусна на въздушното легло и изгледа запис на мач по „смъртна топка“.
Кралица Нефрит влезе тъкмо когато малцината оцелели играчи се готвеха да решат окончателно резултата в допълнителното време.
— Докъде стигнахте? — попита Чандлър и се изправи.
— Ами имате вече първата си жертва. Стига да ми провърви, до утре сутрин може би ще зная и къде се намира Оракула.
— Нима?
Тя кимна уверено.
— Моят приятел ще проследи източника на предаванията. Ще може да посочи точното място на Хадес, откъдето се излъчват.
Свирача обмисли тази възможност и лицето му се сви в недоволна гримаса.
— Едва ли ще имаме особена полза от това. Вероятно съобщенията минават през пет-шест междинни станции, докато стигнат при нея. — Той се запъна и добави: — Все пак бих искал да знам откъде ги предават.
— Работим по въпроса — увери го Нефрит. — Но засега първата ви акция е уредена.
— Какво означава това?
— Синия дявол, който изпраща съобщенията оттук, се казва Краеф Тимо. Не знам точно какъв пост заема, но трябва да е страхотно важен сред своите.
— Защо?
— Има половин дузина телохранители.
— А откъде приятелят ви е научил това? Мислех, че само засича предаванията.
— Имам и други приятели — каза Кралица Нефрит. — Един от тях работи в полицията, но аз му плащам повече. Щом получих името на Краеф Тимо, помолих този човек да го провери в компютрите си. Оказа се, че преди пет месеца арестували същия този Тимо за съвсем дребно нарушение, дори не се стигнало до съд, но когато отишли да го приберат, той трябвало да усмирява копоите си, иначе щяла да стане истинска касапница.
— Твърде интересно — проточи Чандлър. — Къде мога да намеря този Тимо?
— Той е от малцината Сини дяволи, които не живеят в онзи квартал. Има апартамент в „Нешлифованият диамант“, хотел на десетина пресечки оттук.
— Предполагам, че телохранителите му са при него?