— Да, не се отделят от Тимо и за миг.
— А вечерта дали ще бъде в апартамента си?
Тя вдигна рамене.
— Никой не знае с какво се занимава той, значи не е ясно и кога се прибира в хотела… — Нефрит се поколеба, но попита: — Сигурен ли сте, че искате да си премерите силите с шестима въоръжени Сини дяволи?
— Лесно се сещам и за по-приятни възможности.
— Но въпреки това ще го направите?
— Не виждам по-добър начин да притисна Оракула.
— Може би ще успея да изкопча от приятеля си друго име, на същество, което също праща съобщения до Хадес, но няма ходещ арсенал около себе си.
Чандлър решително завъртя глава.
— Именно охраната превръща този в толкова желана цел. Защо не дойдете да ме вземете след около шест часа?
— А какво ще правите дотогава?
— Ще си поспя — обясни Свирача, който вече се наместваше на леглото. — Чака ме бурна нощ.
Затвори очи и след миг вече спеше дълбоко.
Кралица Нефрит го погледа замислено, после се върна в кабинета си, седна зад бюрото и за пръв път се замисли сериозно дали иска Оракула да нахълта в Порт Маракайбо, жадуваща да открие Чандлър и съучастниците му.
21
Чандлър се събуди малко след залез, поръча си вечеря и прекара следващия половин час в зяпане на всякакви състезания по холовизора. После Нефрит влезе в стаята.
— Готов ли си? — попита рязко.
Той поклати глава.
— Нека изчакаме още два-три часа. Ще ми се да дам време на онези телохранители, за да станат сънливи.
— Чудесно — промърмори домакинята и си придърпа стол, — защото се налага да си поприказваме.
— За какво?
— За Оракула.
Свирача впи в нея изпитателен поглед.
— Ами давай — изтърси със същата груба прямота, — слушам те.
— Защо се опитваш да я подмамиш да дойде в Порт Маракайбо?
— Вече ти казах защо.
— Помня какво ми каза. Сега обаче искам да ми обясниш още нещо.
— Питай.
— Откъде знаеш, че тази идея е твоя?
— Тя не е телепат — заяви уверено Чандлър. — Онзи, който ме нае, дори е прекарал известно време с нея преди години.
— Не й трябва да бъде телепат — упорстваше Нефрит.
— Май не ти схващам логиката.
— Нали сам каза, че тя вижда безброй варианти на бъдещето и влияе върху събитията, за да се сбъдне онова, което тя желае. Може пък да е избрала бъдеще, в което ти идваш в Порт Маракайбо и измисляш точно такъв план.
— Съмнявам се — изсумтя Чандлър. — Но дори да е вярно, какво от това? Задачата ми е да я измъкна от онази планета.
— Ами ако не иска да тръгне с тебе? Представи си, че просто има нужда от повод, за да се махне от Хадес.
— И каква може да е причината?
— Мен ли питаш? — намръщи се Кралица Нефрит. — Само искам да се уверя, че тя не ти дърпа конците и в момента.
Той въздъхна.
— Отговорът на всичките ти въпроси е — не знам. Но не мисля, че ме манипулира. Не вярвам да има чак такава сила, а ако я имаше, едва ли биха успели да я задържат някъде, например на Хадес, против волята й. Дори и да ми влияе, за да я измъкна от планетата, защо да се притеснявам от това? Само ми улеснява работата.
— Не съм сигурна — възрази жената. — Нещо ме безпокои, и то много. Ако манипулира тебе, значи манипулира и мен, а това изобщо не ми харесва.
— Не си представям какво бихме могли да направим, за да успокоим тревогите ти.
— Можем да се откажем от плана, при това веднага.
— Няма да стане — натърти Свирача. — Сключил съм сделка.
— Ами ако тя иска да започне война с Демокрацията? Току-виж, Краеф Тимо е единственият влиятелен Син дявол, който се противопоставя на плановете й, а тя полека те подтиква да го убиеш.
— Щом е способна да направи това от половин милион километра, защо не избере бъдеще, в което той се задавя с някоя хапка или пада по стълбите, за да си строши врата?
— Не знам защо — призна Нефрит, но изражението й стана още по-неотстъпчиво. — Колкото повече мисля за всичко това, толкова по-неясно става.
— Виж какво — подхвана Чандлър, — или имаме свободна воля, или нямаме. Можем ли да избираме, значи изборът ни е правилен. Ако не можем, значи и без това не ни е по силите да променим нищо. Има ли смисъл да си хабим нервите?
— Има, защото съществува още една възможност — да спрем незабавно, стига да решим.
Свирача се засмя.
— Но дали ще си сигурна, че онази жена не си е променила намеренията и не е избрала бъдеще, в което да се откажем?
Кралица Нефрит се прегърби уморено на стола.
— Има ли край всичко това?
— Кое — надлъгването със съдбата ли? — попита Чандлър. — Няма. Затова е по-добре изобщо да не си задаваш такива въпроси.
— Не те ли дразни мисълта, че вероятно постъпките ти, всяко твое хрумване просто не е рожба на ума ти?