— Имаш само две възможности, докато си в Порт Маракайбо — заяви Нефрит. — Първата е да обсъждаш плановете си с мен, за да ги одобря.
— А втората?
Тя насочи пистолета към него.
— Втората е да те убия.
22
— Я махни това — изрече пренебрежително Чандлър. — Нали искаш да пренесеш дейността си и на Хадес, а единствено аз съм способен да ти помогна. Все още играем в един отбор.
— Щом сме в един отбор, не би трябвало да ми се измъкваш под носа и да убиваш, без да съм се съгласила.
Откъм коридора се чуха стъпките на много тежък извънземен, който се прибираше в стаята си.
— Мястото и моментът не са много подходящи за подобни спорове — отбеляза Свирача. — Тези трупове няма да останат неоткрити цяла нощ… Тимо и един от телохранителите бяха в спалнята. Откъде да знам, може и да са повикали помощ, преди да ги очистя.
Нефрит помисли и кимна.
— Така да бъде. — Тя прибра пистолета си. — Значи ще продължим разговора в „Утробата“.
Спуснаха се с асансьора във фоайето и побързаха да излязат.
— С кола ли дойде? — попита Свирача.
— Оставих я зад оня ъгъл — посочи жената.
Мълчаха, докато Нефрит караше към публичния дом. От гаража се пренесоха в стаята на Чандлър, а оттам веднага отидоха в кабинета на съдържателката.
— Е, сега какво ще правим? — попита тя.
— Сега ще изберем нова жертва.
Кралица Нефрит поклати глава.
— Няма да ти помагам, докато не се уверя, че не ме манипулират.
Свирача сви рамене.
— Значи ще трябва сам да се оправям.
— Без информация от мен само ще изтребиш куп невинни Сини дяволи, които вероятно нямат нищо общо с Оракула.
— Не се налага да избия мнозина от тях — възрази Чандлър. — Ако оставям символа на Оракула на всяка жертва, или тя ще дойде да ме спре след най-много две седмици, или ще знам, че й пречат да напусне Хадес и сам ще отида там… Все пак бих си спестил излишни неприятности, ако знам кой работи за нея.
— Не и докато си изясня всичко! — упорито изрече Нефрит.
— Достатъчно ти е да знаеш едно-единствено нещо — успокои я Чандлър, — а то е, че ще станеш богата… всъщност още по-богата, независимо дали ще ликвидирам онази жена или ще я отведа. За останалото просто нищо не можем да си изясним. Можеш да си блъскаш главата отсега до края на света и пак няма да разбереш дали постъпваме според желанията й, или решаваме сами.
— Само че пропускаш един факт.
— Нима? Кой по-точно?
— Каза ми, че агенти на Демокрацията се опитали да те убият в Порт Маракеш. Защо?
— Не се сещам. Вероятно не са искали да изпълня поръчката.
— Коя поръчка? — натърти Кралица Нефрит. — Да ликвидираш Оракула или да я заведеш при тях?
— Не знам.
— Е, поне за това би трябвало да се замислиш — увери го домакинята. — Ако са успели да научат нещо за Оракула, след като са те наели, и са решили, че е твърде опасно да я оставят жива, значи изобщо не бива да мислиш как да я отведеш от Хадес.
— Щом си убедена, че тя е способна да манипулира мен или тебе, защо да не манипулира и тях?
— Но защо ще иска от тях да те убият, щом си решил да я измъкнеш от планетата?
— Мога да измисля веднага какви ли не причини. Току-виж, оказало се, че е доволна и щастлива на Хадес. Или пък е уредила това покушение срещу мен, защото е знаела, че ще остана жив, но ще се прехвърля от Порт Маракеш в Порт Маракайбо, където ще успея да убедя Сините дяволи, че трябва да я насъскат срещу мен. Освен това се сетих, че тя може би има зъб на човека, който ме нае. Представи си, че според нея, ако аз съм мъртъв, той ще реши сам да изпълни поръчката. — Той се замисли и тръсна глава. — Няма как да проверя, преди да застана лице в лице с нея.
— Тогава ще е твърде късно! — отсече Нефрит. — Не знам дали насочва събитията, както си седи на Хадес, но всичко чуто досега ме убеждава, че поне няма да има проблеми с тебе, ако сте в една стая.
— Но аз не съм дошъл тук с твърдото намерение да я убия — възрази Чандлър. — Това й е ясно предварително.
— Само че ще я убиеш, ако се наложи — веднага му напомни жената. — Това също й е ясно.
— Да, ако не се уверя, че е склонна да дойде с мен, вероятно ще бъда принуден да я ликвидирам. Твърде опасно е човек да се надхитря с нея.
— Тя ще знае какво си намислил.
— Значи ще трябва да я поставя в такова положение, че осведомеността да не й помогне с нищо.
— Не е възможно.
— Ще видим — отвърна Свирача по-самоуверено, отколкото се чувстваше в момента. Помълча и попита: — Имаш ли да ми казваш още нещо?
— Засега нямам.
— Ако нямаш нищо против, искам да си залъжа стомаха.