— Най-добре поръчай да ти донесат храната в стаята. Ще ти е от полза, ако някой може да се закълне, че те е заварил тук.
Чандлър кимна и се върна в стаята си. Поръча си сандвичи и се загледа в холографския пейзаж на фалшивия „прозорец“, докато чакаше да му ги донесат.
Сигналната лампичка на видеофона светна и той го включи.
— Да?
На екрана се появи лицето на Син дявол.
— Няма да стане, Свирач.
— За какво говориш?
— Върви си у дома — троснато изрече съществото. — Върви си, за да останеш жив.
Връзката прекъсна.
Чандлър незабавно се върна в кабинета на Кралица Нефрит и я завари да се мръщи пред монитора на компютър.
— Какво има? — попита го тя.
— Успяхме, при това доста по-скоро, отколкото се надявах.
— В кое сме успели?
— Току-що ме предупредиха да се махам.
— Оракула ли те пъди?
— Всъщност да — увери я Свирача. — Направи го чрез един Син дявол.
— Но как са те открили толкова бързо?
Той вдигна рамене.
— Нямам представа. Може да са ме следили още откакто слязох от кораба.
— И си ги насочил право към „Утробата“?!
— Не беше нарочно — успокои я Чандлър. — Пък и се свързаха с мен, а не с тебе. Знаят кой е виновен за произшествието в хотела. Нямат основание да те подозират в съучастие.
— Щом са те видели в „Нешлифованият диамант“, видели са и мен. Какво точно ти каза Синия дявол?
— Че нямало да стане каквото искам. — Той се запъна и заяви: — По този начин тя ми подсказва сам да я потърся на планетата.
— Измисляш си.
— Аз не мисля, че си въобразявам.
— Може би Сините дяволи се опитват да те прогонят от Порт Маракайбо, за да не се наложи да пратят Оракула срещу тебе.
Свирача поклати глава.
— Повярвай ми, самата тя се е намесила.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото Сините дяволи и без това знаят къде да ме намерят, ако тя поиска да ме очистят. Щях да получа куршум или лазерен лъч, а не да си бъбря по видеофона… Но ако тя иска да я измъкна, точно това е начинът да ми го каже.
— Тази вечер ти уби седем Сини дяволи. Какво те кара да мислиш, че няма да ти отмъстят, без да чакат заповеди от Оракула?
— Защото им е казала вече нищо да не предприемат срещу мен. И защото само тя е могла да нагласи нещата така, че Демокрацията да ги остави на мира.
— Никакъв смисъл не виждам! — оплака се Кралица Нефрит. — Първо ми я описваш едва ли не като затворничка, после излиза, че те се боят дори да й възразят.
— Може би двете възможности не се изключват взаимно — подсказа Свирача. — Представи си, че условието е да й запазят живота само докато им дава ценни напътствия… но веднъж да сгреши, ще я унищожат. Ако положението е такова, значи изчакват първо да се уверят във враждебните й намерения към тях, иначе им остава единствено да я убият. Пък и замисли се над посланието й — наглед тя само ми демонстрира силата си и се опитва да ме сплаши.
Нефрит не проговори цяла минута, после кръстоса поглед с този на Чандлър.
— Не можеш да отидеш на Хадес.
Той направи кисела гримаса.
— Пак ли те загризаха съмненията?
— Докато ти беше в стаята си, свързах се с главната база данни на Делурос.
— Е, и?
— Поисках да ми предостави цялата достъпна информация за Оракула. Компютърът уточни, че информацията е действителна само в случай, че Гадателката и Оракула са едно и също лице. Но някои от подробностите съвпаднаха с онова, което чух от тебе.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — раздразнено попита Чандлър.
— Когато е била само на осем години, успяла е да изтреби някои от най-добрите ловци на глави по Вътрешната граница. Била е момиченце, но сега е зряла жена и е логично да се очаква, че е несравнимо по-силна. — Погледът й не се отделяше от очите на Чандлър. — За един следобед е пречукала осмина тежковъоръжени преследвачи на планетата Убийствен рай. Не искам да имам нищо общо с нея — не си струва при такава опасност.
— Ако беше лесно да я отвлечеш или убиеш, нямаше да дават толкова пари за нея.
— Нима още не си проумял? — разгневено възкликна Нефрит. — Тази жена е способна да се пребори с Демокрацията. Твоите жертви още не са изстинали, а тя вече знае, че ти си ги убил. Ако я държат на Хадес против волята й, ще кажа само: браво на Сините дяволи! Нека си я пазят! Съветът на онази твар е добър — прибери се у дома.
— Първо трябва да си свърша работата — спокойно каза Свирача. — А ти не си ли любопитна да научиш какво точно може да прави Оракула? Защото аз съм.
— Не искам аз да съм човекът, който ще й позволи да се развихри в галактиката.
— Не е нужно да се замесваш. Искам само да знам как да сляза на планетата, без да ме открият веднага.