— За да бъдем съвсем честни, Карлос, в момента ти работиш за мен.
Ледения си позволи тънка усмивчица.
— Значи ти си ми пратил Бетина Бейли или както всъщност се казва онази жена… Знаех, че е някой от Демокрацията, но не бях сигурен точно кой.
— Да, аз я пратих при тебе. И ти прие поръчката.
— Работя по въпроса.
— Нека бъдем точни — по въпроса работи Джошуа Джеремая Чандлър, по прякор Свирача. Прав ли съм?
Лицето на Ледения остана напълно невъзмутимо.
— Не виждам защо трябва да отричам. Той е по-млад, по-силен и ужасно бърз в сравнение с мен.
— Но аз наех тебе.
— Всъщност ти не си наемал никого. Това направи твоята агентка, а аз избрах най-добрия да свърши работата.
— Е, тогава сигурно ще ти бъде интересно да научиш, че твоят „най-добър“ избраник направо е превъртял.
— Позволявам си да се усъмня.
— Поддържате ли връзка, откакто той замина за системата Алфа Крепело?
— Не. Но не съм и очаквал да ми се обади толкова скоро.
Ледения допи чашата си и запали отново пурата, която бе угаснала.
— Ще бъда много изненадан, ако някога ти се обади — заяде се Тридесет и две. — Знаеш ли какво е направил още щом се появил в Порт Маракеш?
— Порт Маракеш ли?
— Това е един от тераформираните спътници на Алфа Крепело III.
— Ами ти ми кажи — предложи Ледения.
— Ликвидирал най-добрия наемен убиец там и поел неговия бизнес. После се преместил в Порт Маракайбо, където преди два дни премахнал и жената, която въртяла проституцията и рекета на втория спътник. — Тридесет и две опита да се успокои. — По дяволите, Карлос!… Твоят човек е станал цар на криминалните типове, при това е започнал с пари, дадени от мен!
Гостът поклати глава.
— Не ми казваш всичко, което знаеш.
— Не е вярно. Деянията му са установен факт.
— Познавам Свирача. Той няма никакво желание да напусне родния си свят. Дори поръчките приема, за да покрие разходите си за онази негова джунгла.
— Уверявам те, вече върти свои игрички — настоя Тридесет и две. — Работи само за себе си.
— Укроти се малко — посъветва го Ледения. — Подхванал е нещата точно както бих го направил аз. Първо си е разчистил място, за да уталожи подозренията на Пенелопа, че е дошъл заради нея, а и така по-лесно е могъл да си купи информация за нея. Явно е успял. Но в такъв случай не разбирам защо е трябвало да се мести на другия спътник.
— Преметнал ни е! — сопна се домакинът.
Ледения пак поклати глава.
— Не е останал достатъчно дълго в Порт Маракеш, за да си закрепи положението. Нещо го е принудило да се махне. — Той впи пронизващ поглед в Тридесет и две. — И ти ще ми кажеш какво е станало, ако искаш този разговор да продължи.
Домакинът отвърна на погледа му, но сведе глава и въздъхна.
— Опитали са се да го убият.
— Някой от твоите хора?
— Не, но и те работят за Демокрацията. Не сме единственото управление, което се тревожи от съществуването на Оракула.
— Стига де — изсумтя Ледения недоверчиво. — Били са от твоите кучета, защото си решил, че е най-добре да се отървеш от него. — Той прехвърли възможностите в ума си. — Значи Свирача е разбрал, че се опитваш да го отстраниш, затова се е преместил на другия спътник. Само че не ми е ясно защо не си е променил самоличността.
— Променил я е.
— А ти как разбра, че той е извършил второто убийство?
— Ликвидирал е жена, известна там като Кралица Нефрит. Мнозина от подчинените й ни описаха мъжа.
— Предполагам, че не сте успели да го спипате?
— Той просто изчезна. Но е само въпрос на време да се появи отново. Още не се е наложил като главатар.
На Ледения изглежда му беше много забавно.
— Виждам, че с годините не си помъдрял особено.
— А според тебе къде ще отиде?
— Вероятно вече е на Алфа Крепело III.
— Тогава защо е убил Кралица Нефрит?
— Нямам представа.
— Няма да се хвана на въдицата — троснато каза Тридесет и две. — Откакто е пристигнал в онази звездна система, всяка негова стъпка е имала за цел да вземе в свои ръце цялата мрежа от престъпници на два от спътниците.
— Мисли каквото искаш — нехайно отвърна Ледения. — Не съм дошъл тук да споря с тебе.
— Дойде, защото ти платих.
— Правилно. И срещу три милиона кредита поне съм длъжен да изслушам учтиво твоите дрънканици.
— Виж какво — разсърди се домакинът, — вече ти казах, че си имаме сериозни проблеми. Дори ако си прав и той е отишъл на Алфа Крепело III, не сме се отървали от затрудненията.
— Все още съм готов да те изслушам.
— Внушиха ни, че никой не иска да рискува и няма да измъкваме Оракула от планетата. Новата ми заповед е да я унищожа.
— Дано имаш късмет — подсмихна се Ледения.