ГЛАВА 35
Арлингтън, Вирджиния, събота сутринта
Стивъкън не спа добре. Заради плика. След като се срещна с Браун, той се върна в градската си къща. Не се обади веднага на Ръдин. Сложи плика на масичката за кафе и си отвори бутилка бира. Никаква телевизия, никаква музика, само той и пликът с тайните. Ако Браун не му беше дал нетърсения от него съвет, сега Стивъкън вече щеше да е предал пратката и да е забравил. Но арогантният съдия трябваше да се прави на остроумен. Ако не беше толкова самовлюбен, може би щеше да си даде сметка, че подобно предупреждение само може да подразни любопитството на Стивъкън.
След третата бира Стивъкън стигна до извода, че е възможно Браун да използва психологически похвати върху него. В края на краищата, кой би казал на бивш специален агент да не поглежда нещо? Федералният рови навсякъде! Когато наближиха новините в единайсет, Стивъкън почти беше решил, че каквото и да има в плика, си струва да го знае. За подобно нещо човек можеше да получи призовка за разпит. А призовките не бяха много полезни за бизнеса му. Имаше и вероятност нещата наистина да загрубеят. Не беше пресилено да се предположи, че някой ще бъде готов да го убие, за да запази в тайна информацията в плика. А ако не знаеше какво има в плика, нямаше причина да го убиват.
За миг той реши да погледне в плика и да прехвърли съдържанието му в нов плик, но после размисли. Имаше и вариант да изхвърли пратката в най-близката кофа за боклук и да каже на Ръдин, че не е могъл да намери нищо. Що се отнасяше до това, кой беше по-свестен — Браун или Ръдин, Стивъкън не беше във възторг от никого от двамата. Професионалното му чувство и благодарността му към Кларк обаче го склониха да не изхвърля плика. Накрая, в единайсет и половина, той се обади на конгресмен Ръдин и му каза, че има нещо за него. Ръдин поиска от Стивъкън веднага да дойде при него в къщата му на Капитолия. Стивъкън отвърна, че ще го види утре в седем сутринта в „Силвър Дайнър“ на Уилсън Булевард, Арлингтън. Както и предполагаше, Ръдин поиска да се срещнат някъде по-близо до дома му. Стивъкън, окуражен от трите бири и растящото отвращение към Ръдин, повтори мястото и времето на срещата и затвори.
Той пристигна на следващата сутрин в шест и половина, с брой на „Уошингтън Поуст“ и плика в ръка. Избра ъглово сепаре и седна с лице към вратата. Беше облечен в джинси, синьо скиорско яке и бейзболна шапка с емблема на Пенсилванския университет.
Имаше само осем души, до един — по-възрастни от него с поне двайсет години. Когато се появи сервитьорката, той си поръча кафе, портокалов сок, шницел от мляно месо и палачинки с боровинково сладко.
Изпи портокаловия сок и хвърли бърз поглед на вестника. На първа страница долу се набиваше в очи едро заглавие: ИСТОРИЧЕСКОТО УТВЪРЖДАВАНЕ ЗАПОЧВА. Под него се мъдреше снимката на доктор Кенеди с вдигната дясна ръка. Статията беше доста стандартна. В нея се казваше, че Кенеди е започнала работа в ЦРУ, след като родителите й са загинали в американското посолство в Бейрут, взривено при бомбен атентат през 1983 г. Накратко се описваше кариерата й в Управлението и се изброяваха успехите й от времето, когато беше станала директор на Центъра за борба с тероризма. Споменаваше се, че има преобладаващата подкрепа на сенатори и конгресмени, с изключение на конгресмена Ръдин от Кънектикът, председател на Комисията по разузнаването на Конгреса. За щастие обаче, посочваше се в статията, Ръдин няма глас по въпроса за нейното утвърждаване.
Шницелът и палачинките пристигнаха и той започна да се храни. Размисли и стигна до извода, че Кенеди е свестен човек. Да изгубиш родителите си заради някакъв откачен атентатор, не е никак забавно. Хвана се, че гледа плика, и пак го загложди любопитство. Мислите му бяха прекъснати от остро покашляне.
Стивъкън вдигна глава и видя Ръдин, застанал пред бара. Конгресменът пъхна големия си нос в бяла носна кърпа и се изсекна. Малцината клиенти се извърнаха като по команда да видят откъде идва този дразнещ шум. Стивъкън поклати глава. Известният политик бе подранил с десет минути и той не беше приключил с яденето си.
Ръдин го откри с поглед. Вмъкна се в сепарето, настани се неканен и разкопча ципа на пухеното си яке.
— Значи имате нещо за мен? — изстреля вместо „добро утро“.
Стивъкън пренебрегна въпроса.
— Защо мразите Айрини Кенеди?
— За какво говорите?
— Доктор Айрини Кенеди. — Стивъкън вдигна вестника и посочи фотографията. — Защо я мразите?