Конгресменът го изгледа свирепо:
— Снощи ми казахте, че имате нещо за мен. Дайте го. Аз съм зает човек.
Сервитьорката беше тръгнала към тях и Стивъкън й махна.
— Какво искате? — обърна се към събеседника си.
— Нищо!
— Глупости! — Изви глава към момичето: — Донесете му същото.
— Но аз…
Стивъкън вдигна ръка. Конгресменът млъкна ядосано. Бившият агент повтори поръчката и махна на сервитьорката да си върви.
— Не се занимавате често с такива неща, нали? — вдигна вежди към Ръдин.
— С какво да се занимавам?
— С тайни срещи. Влизате и започвате да си секнете носа, за да се обърнат всички към вас да видят кой вдига толкова гюрултия. Сядате на масата и казвате на келнерката, че не искате нищо. Че ако не искате нищо, тогава защо сте дошли? — Стивъкън изчака малко, за да види каква глупост ще му сервира Ръдин, и добави: — Това е секретна информация. — Вдигна плика. Ръдин се ококори. — Не се разсейвайте повече, ами се захващайте за работа. — Външно Стивъкън изглеждаше сериозен, но вътрешно се надсмиваше над този глупак.
Ръдин беше видял съкровището и не можеше да свали поглед от него.
— Извинявайте — измърмори и протегна ръка.
Стивъкън обаче се дръпна.
— Под масата, празноглавецо. Хората ни гледат.
— О! — Ръдин пъхна ръката си под масата.
— Още не. Първо трябва да свършим някои неща.
— Какви?
Стивъкън продължаваше да се храни невъзмутимо.
— Защо мразите Кенеди толкова много? — потрети въпроса си.
Очевидно беше, че Ръдин не иска да отговори, но също така беше очевидно, че ще трябва да лавира, за да получи това, към което се стреми.
— Тя е лъжец, а аз не обичам държавните служители да лъжат пред конгресните комисии. Много е лошо за демокрацията.
— Искате да кажете за републиката.
— Какво?
— Няма значение. — Стивъкън дояде палачинката и избърса устата си. Докато гледаше Ръдин изпод око, той взе окончателно решение как ще процедира.
— Искам да сме съвсем наясно. На мен не ми трябва това, което е в плика. Не съм гледал какво е, защото не искам да се замесвам. Записвам срещата ни като доказателство. Каквото и да сте намислили, не искам да се въвличам. Взех плика от Джонатан Браун. Ако имате някакви въпроси, обърнете се към него. — Стивъкън плъзна плика под масата и Ръдин го грабна. Облегнал се назад, бившият федерален видя как конгресменът разкъсва плика. В действителност Стивъкън не записваше нищо, но това не беше важно. Ръдин се бе хванал.
Сервитьорката донесе портокаловия сок на Ръдин и кафето.
— Яденето ви ще е готово до една минута.
Когато момичето се отдалечи, Стивъкън се изправи.
— Къде отивате? — стресна се Ръдин.
— Аз съм зает човек, Албърт, но ще държа ситуацията под око. — Агентът се отправи към изхода.
Чу, че Ръдин вика след него:
— Хей, забравихте да платите!
Усмихна се. „Не, нарочно не платих.“
ГЛАВА 36
Тел Авив, събота следобед
„Мрачно“ може би беше най-подходящата дума, за да се опише настроението на Бен Фридман в момента. Току-що се беше разделил със съпругата си и пътуваше към офиса. Беше изпратил катса в Милано, за да разбере причините за изчезването на Розентал и хората му. Доверената му агентка се беше върнала. За съжаление нямаше кой знае какво да му докладва. Докато бронираният мерцедес се носеше по улиците на квартал „Рамат Авив“, Фридман гледаше към морето и се питаше как, за Бога, трима обучени агенти могат просто ей така да изчезнат вдън земя. Проблемът, и Фридман го знаеше, беше, че те не бяха изчезнали. Имаше само едно логично обяснение — Донатела ги беше убила. Това представляваше сериозен проблем за шефа на МОСАД. Трима кидони не можеха да се изпарят и никой да не пита за тях.
Мерцедесът се понесе по стръмен хълм. Морето остана зад тях. Шофьорът беше предупредил по радиостанцията за пристигането им и бариерата на входа на шестетажната бетонна сграда беше вдигната. Колата влезе вътре, като остави след себе си в облак прах въоръжените с узита служители на охраната.
Когато Фридман се качи в офиса си, катсата, която беше пратил в Милано, го чакаше пред вратата му. Фридман мина покрай нея, без да каже и дума, само й махна да го последва. След като влязоха вътре, Фридман затвори вратата и седна зад бюрото. Агентката не седна. Стоеше изопната пред бюрото. Фридман отвори едно чекмедже и извади цигари и запалка.
Запали цигара и предложи една на жената. Тя отказа.
— И така, Таня, какво откри?
Стойката и поведението на жената издаваха военно обучение. Беше дребна, леко мургава, без грим.
— Открих някои неща в конспиративната квартира, но иначе нямаше и следа от тях.