Застанал под ярките лампи в съблекалнята, сега Ръдин разбра, че е сгрешил. Погледна часовника си. Беше 9.55 часът. Кларк нямаше да се бави още много. Сенаторът закрачи из помещението. Толкова време беше чакал да унищожи Айрини Кенеди, можеше да почака още няколко минути.
В съблекалнята имаше малко фоайе с два дивана, няколко фотьойла, телевизор и два телефона. Ръдин реши да изчака там. Минаха цели трийсет минути, преди Кларк да се появи. Косата му беше пригладена назад, беше с панталон, отворена риза и кашмирен пуловер. Ръдин скочи от фотьойла, почувствал се с цяла класа по-ниско в своите измачкани и износени дрехи.
Кларк реши да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Ръдин едва ли щеше да се промени някога.
— Да пийнем по чаша кафе — предложи сенаторът.
Ръдин поклати глава.
— Нека говорим отвън. В колата ти. — Озърна се из малкото фоайе.
Кларк разбираше параноята на Ръдин. Самият той му я беше втълпил.
— Добре.
Излязоха от клуба и тръгнаха към паркинга умълчани. Ръдин крачеше като диверсант в тила на врага.
Кларк отключи колата с дистанционното. Фаровете примигнаха. Кларк седна зад волана, а Ръдин се настани до него.
Конгресменът извади от палтото си плика.
— Няма да повярваш какво има тук. — И подаде плика на Кларк.
Кларк не го взе.
— Какво има вътре? — попита.
— Информацията, която търсих — отвърна ухилен Ръдин.
Кларк му кимна да продължи.
— Чувал ли си за организация, наречена Екип „Орион“?
Кларк поклати глава.
— Това е тайна организация, създадена от онова копеле Томас Стансфийлд и оглавявана от Айрини Кенеди. — Ръдин произнесе имената с ненавист. — Провеждали са тайни операции в Близкия изток повече от десетилетие и не са ни казали и дума! — Конгресменът забоде пръст в гърдите си. — Те са ни лъгали, Ханк, и аз имам доказателство за това. Ето, виж! — Ръдин измъкна няколко листа. — Имам списъка на хората, които са убили. Банкови сметки, към които са били отклонявани държавни пари за финансирането на операциите. Дори са посочени подразделенията на Специалните части, включени като поддръжка.
— Та това е шокиращо!
— Казах ти, че не е читава. Също като Стансфийлд!
— Не мога да повярвам. Откъде го взе?
— От твоя човек. Оня Стивъкън.
— А той откъде го е взел?
— Стигаме до най-интересното! — Ръдин се вълнуваше като запалянко. — Взел го е от Джонатан Браун… оня шибан съдия. Можеш ли да повярваш?
Кларк не очакваше такова нещо.
— Говори ли за това с някой друг?
— Не! Ти си първият.
— Добре, не споменавай името на Браун на никого. — Кларк искаше да разбере как, по дяволите, Ръдин се е докопал до името на Браун.
— Защо?
— Защото в мига, в който го споменеш, те ще съсипят репутацията му. — Кларк мислеше трескаво. — Мисли за името му като за скрито асо. Колкото по-дълго го пазиш, толкова по-голяма ще е ползата от него после.
— Или толкова по-дълго ще чакаш да го изиграеш. — Ръдин отново понечи да мушне в ръцете му плика.
— Вярвам ти. Когато имаш възможност, направи копия и за мен и ми ги изпрати. — Кларк нямаше намерение да оставя отпечатъците си върху засекретените документи.
Ръдин беше разочарован, но и доволен да чуе, че Кларк му има достатъчно доверие.
— Та какво ще правиш в понеделник?
Сенаторът се почеса по брадичката, погледна през стъклото и отвърна:
— Още не знам.
Ръдин обаче знаеше. През последните три месеца мислеше само за това. Планираното утвърждаване на Кенеди щеше да се превърне в инквизиция за нея.
— Ханк, как така не знаеш още? Ще я накараш да се закълне и ще я заковеш за стената!
— О, не се притеснявай, ако тази информация наистина е толкова компрометираща, колкото казваш, няма да й се размине. Просто искам да се убедя, че първо сме осигурили всичко необходимо за успеха. — Сенаторът погледна Ръдин в очите: — Още ли имаш уговорка да участваш в предаването „Срещи с пресата“ утре?
— Да.
— Добре, ето какво ще направим.
Мериленд, събота вечерта
Пръскаше дъждец. Фаровете на таксито прорязваха тесни пътечки сред мрака. Анна Райли, отпуснала се на задната седалка, чувстваше как решителността я напуска. Не знаеше как точно иска да се развият събитията, но знаеше, че трябва да се срещне с него лично. Не можеше да избяга. Толкова го обичаше! Трябваше да си кажат толкова много неща! И освен това трябваше да си вземе оттам колата.