Предаването започна. Кларк натисна бутона за запис. Усмихна се широко, когато Тим Ръсърт обяви темите, които щяха да се разискват в следващия час. Първите му събеседници бяха председателят на Постоянната работна комисия на Конгреса по разузнаването Ръдин и конгресменът Зебърт. И двамата имаха зад гърба си над трийсетгодишна кариера като депутати във Вашингтон.
Ръсърт представи гостите си и започна:
— Господа конгресмени, тази седмица наистина е историческа за Вашингтон. За първи път в над петдесетгодишната история на Централното разузнавателно управление е посочена кандидатурата на жена, която да го оглави. Какво мислите за това?
Конгресмен Зебърт отговори пръв:
— Доктор Кенеди е повече от подходяща за поста. Тя беше много кадърна и ефективна като директор на Центъра за борба с тероризма и се ориентира добре из Ленгли. Мисля, че президентът направи много точен избор и се надявам в бъдеще да работя с доктор Кенеди като директор на ЦРУ.
Беше ред на Ръдин. Очите на водещия светнаха, на лицето му изгря широка усмивка.
Ръсърт знаеше становището на всеки политик и в деветдесет процента от случаите можеше да отгатне отговора, преди да е задал въпроса.
— Това е доста забележителна подкрепа от страна на републиканец, не мислите ли? — Добре му бе известно, че гостът му ненавижда Кенеди.
Ръдин изглеждаше, сякаш току-що е изял лимон.
— За мен няма нищо лошо жена да оглави ЦРУ и всъщност дори е време да дадем шанс на слабия пол. Бог знае само колко трилиони долари от парите на данъкоплатците са профукали мъжете, които досега ръководеха Управлението.
— Значи не сте съгласен с кандидатурата на президента?
— Не, не съм. От месеци предупреждавам Белия дом, че демократите ще съжаляват, задето са се свързали с Кенеди. — И сам си вярваше.
Из града се носеше клюката, че президентът е направил на пух и прах Ръдин заради Кенеди.
Ръсърт беше изненадан, че конгресменът от Кънектикът така открито изразява несъгласието си с позицията на Хейс.
— И защо смятате, че доктор Кенеди не е подходяща за следващ директор на Централното разузнаване? Вие май сте единственият човек в Капитолия, който оспорва кандидатурата й.
— Единственият, който публично и открито изразява несъгласието си. Поради причини, които не мога да разбера, този президент и неговата администрация ни натресоха кандидатурата, преди да проучат нещата основно.
Ръсърт се обърна към републиканеца Зебърт, за да защити президента демократ.
— Конгресмен Зебърт?
— Както вече казах, мисля, че доктор Кенеди е повече от достатъчно квалифицирана за поста и за да съм честен докрай — вече почва да ми писва от намеците и обвиненията на моя колега. Искам поне веднъж да подкрепи обвиненията си с конкретни доказателства или да остави доктор Кенеди на мира! Тази жена е дала толкова на страната си, че заслужава поне малко благодарност!
Ханк Кларк се бе изправил в стола си. Зебърт току-що беше изпратил топката към противника. Сенаторът сплете пръсти и произнесе:
— Хайде, Албърт. Сега е моментът да удариш.
Ръдин бръкна под масата и извади папка.
— Днес се чувствам малко като Уинстън Чърчил, Тим — тъжно поклати глава той.
Кларк се намръщи:
— Недей да увърташ, Албърт.
— Предупреждавах от години колегите си за това, което става в ЦРУ. Непрекъснато повтарях, че трябва да има по-силен контрол. Оплаквах се, че не научаваме цялата истина от директора Стансфийлд, когато той свидетелства пред моята комисия, и същото се отнася за доктор Кенеди. Никой обаче не желаеше да ме слуша, дори моята собствена партия ми обърна гръб. Е, днес искам да кажа, че благодарение на моята бдителност сме на път да поправим огромна грешка.
— Какво имате предвид, конгресмен Ръдин?
— В тази папка тук — Ръдин я размаха — имам доказателство, че доктор Кенеди е лъгала пред моята комисия. Имам доказателство, че е провеждала тайни операции, без да уведоми Конгреса или да потърси одобрението ни. Доказателство, че е извършила клетвоотстъпничество пред Конгреса и че е нарушила закона.
През годините Зебърт многократно бе чувал тая песен.
— Албърт, това си го повтарял неведнъж! Честно казано, мисля, че е срамота да продължаваш да атакуваш така репутацията на тази честна жена.
— Сега ще ви кажа какво е срамота — парира Ръдин. — Конгрес, който отказва да изпълнява задълженията, за които народът го е избрал. Конгрес и администрация на Белия дом, които отказват да положат и най-малки усилия, за да защитят конституцията.