Президентът се намръщи.
— Доколко законно е това?
— Не е въпрос на законност, сър.
— Напротив! Ако те отрекат, че са подписвали подобен документ?
— Няма — отвърна Кенеди твърдо.
Хейс разбра. Слуховете, че Стансфийлд държи досиета на най-важните хора, бяха верни.
— Искаш да кажеш, че ги е страх какво може да се случи, ако не се съгласят?
— Може би.
На Хейс подобен подход никак не му се понрави. Той изсумтя.
— Сър, всичко това е достатъчно законно, за да се накара директорът на ФБР Роуч да изземе онази папка и всички възможни копия, които Ръдин е направил.
Президентът присви очи.
— Искат от мен да накарам ФБР да нахлуе в дома на конгресмен?
— Да.
— Не говориш сериозно. Пресата ще…
— Сър, Ръдин не игра много честно. Той или някой друг близо до него е нарушил закона. При нормални обстоятелства ние с удоволствие щяхме да си затворим очите, но той ни предизвика, като показа свръхсекретна информация по националната телевизия.
Президентът упорито скръсти ръце.
— Докъде ще ни докара всичко това, Айрини?
— Ако утре отида в Капитолия и отговоря на въпросите им, ще ме разпънат на кръст. Ако оттегля името си от процедурата, Ръдин ще свика слушания до една седмица и пак ще ме разпънат на кръст. И при двата сценария, сър, ще бъде обвинена президентската власт.
— Прецакани сме. — Хейс си пое въздух. — И да се случи точно сега, когато иракският проблем ни е подпалил главите!
— Има и трети изход, сър.
— Цял съм в слух!
Кенеди започна да излага плана си. ФБР провежда внезапен обиск в дома на Ръдин и в кабинета му. Следва краткотрайна медийна шумотевица. Албърт Ръдин вероятно щеше да се прости с кариерата си.
ГЛАВА 40
Овалният кабинет, неделя вечерта
Кларк беше облякъл костюм за тази среща.
Негов беше планът да се обади на президента и да говори с него за новината, създадена от Ръдин. Щом щеше да държи в неведение Хейс за участието си в аферата, най-добре беше да изрази съчувствие и да се преструва, че иска да помогне. Естествено не можеше да помогне с нищо. Беше вкарал в капана президента и демократите. Кенеди щеше да бъде само възпламенителят при едно от най-сензационните слушания, провеждани в Сената.
Президентът обаче малко го изненада, като му се обади пръв и поиска да го види в Белия дом. Хейс каза само, че е изключително важно да говорят тази вечер. Кларк се притесни, че името му може по някакъв начин да е замесено в скандала, но паниката бързо го напусна. Ако бе така, щеше да се оправи някак. Разбира се, беше по-добре президентът изобщо да не разбере за съпричастността му към разкритието.
Шефката на кабинета на президента придружи високопоставения сенатор от Аризона до Овалния кабинет и ги остави. Хейс затвори секретните документи, които преглеждаше, и сложи очилата си за четене на бюрото. Той също беше облечен в костюм. Стана, за да се ръкува с мъжа, когото смяташе за съюзник и приятел.
— Благодаря ти, че дойде, Ханк.
— За нищо, Боб. — Бяха работили заедно в Сената и насаме изоставяха официалностите.
— Ела да седнем там. — Президентът посочи към канапетата до камината. — Да ти налея ли нещо за пиене?
— Не, благодаря. — Кларк разкопча сакото си и седна.
Хейс зае място срещу него и започна:
— Е, старото ти приятелче Албърт Ръдин забърка голяма каша.
Кларк много внимаваше в тона на президента. Отново се разтревожи, че той може би знае повече, отколкото показва. Сенаторът въздъхна и отвърна:
— Утре ще е големият цирк.
— Няма съмнение. — Президентът се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на канапето. — Какво мислиш да правиш?
— Добър въпрос. Както сигурно предполагаш, телефонът не спря да звъни цяла сутрин. Всеки репортер в този град иска да знае какво ще се случи утре. Обадиха ми се всички членове на моята комисия. Повечето са направо бесни. Считат, че ако казаното от Албърт по телевизията е вярно дори само отчасти, с доктор Кенеди е свършено.
Това не беше новина за президента и той го знаеше. Шефката на кабинета му вече беше говорила с няколко сенатори демократи от комисията — те бяха склонни да се дистанцират от президента и издигнатата от него кандидатура.
— А какво казва ръководството на твоята партия? — провокира събеседника си Хейс.
Кларк срещна погледа му.
— Искат главата ти.
— И ти ще ги послушаш ли?
Кларк сведе очи.
— Знаеш, че не ми харесва да върша това, Боб.
— Не отговори на въпроса ми.
— Няма да оспорвам взетите от теб решения — опита Кларк.